Във връзка с 24 май, наречен „Ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост“, се замислих за неловката и (по неизбежност) конфликтна ситуация около повечето от нашите официални празници.
В повечето от централно и източноевропейските страни собствено националният им празник по традиция произхожда от събития, пряко свързани с епохата на т.нар. либерален национализъм, развил се около средата на ХІХ в., и с формирането на (общо взето) едноетничните национални държави.