Милена ВЪРБАНОВА
Разсъжденията върху името на Книд, което тълкувам като „гнездо“, естествено се преливат в усилия да бъде обяснено римското име Гней, което отдавна привлича вниманието ми. В етимологическите речници то е указано като име с етруски произход, както и повечето от фигуриращите в списъка 18 позволени собствени имена, с които могат да бъдат назовани римските граждани от мъжки пол. Всъщност имената в т.нар. списък са 72, но огромната част от тях не са били използвани и са забравени. Най-известни носители на името Гней ( Gnaeus ) са Гней Помпей – самонарекъл се Велики – не че този изключителен пълководец не заслужава подобен когномен – неговият баща и първородният му син.
Според официално приетото становище първообразът на преномена Gnaeus е Gnaivos, а съкращението на името е Cn, което говори за двойнствена форма и следователно бихме могли да изследваме смисъла му чрез записа Cnaevus – също както Gaius-Caius-Cavus.Тъй като звукосъчетанието „kn“ се чете като “ n“ – „k“ е няма – произношение, останало в езика на бритите – а звукосъчетанието „gn“ се чете като „нь“ – в латинските езици, не се учудваме, че името Gnaeus още в етруската и древноримската епоха е звучало като Naevus и Naeus. Това е позволило на досегашните изследователи на името да официализират като негово значение „naevus, nevus“ – бенка. Според тях Гней ще рече „този, който има бенка ( или бенки ) по тялото“.
Нищо лошо, драматургът Гней Невий е носел тези имена като собствено и родово, но ако „този, който има бенка“ върви като второ ( родово ) име, едва ли ще се намерят родители, мотивирани да дадат подобен прякор на децата в качеството му на първо – собствено – име, колкото и бенки да имат отрочетата им. „Бенка“ – nevus – просто е най-близката по звучене думичка и някой ленив „езиковед“, без да придиря много, е решил да обяви, че тъкмо това е смисълът на етруското и римско име Гней. А оттам нататък е започнало голямото преписване и мултиплициране на глупостта, която няма да се свърши и след края на света.
А сега да разгледаме внимателно името Gnaeus и по-точно другият му вариант Cnaeus. Фактът, че първообразът му е етруски, а самият род на Помпей произхожда от пицените, на които ще се спра малко по-нататък, дава възможност да търсим смисъла на името в обширния ареал от езици на народи, свързани с траките. И ето – в т.нар. middle english – средноанглийски език, употребяван в Британия от 11 до края на 15 в. и запазил много от езика на древните брити – намираме думата kneeve – „коляно“, но и „род“ – knee на съвременен език.
Ще стана банална, но се налага да повторя, че първият историк, написал цялостна история на Британия, монахът Галфрид Мънмътски (12 в.) твърди в своята творба “ Кралете на Британия“, че бритите са бегълци от разрушената Троя. Kneeve или Kneeves е често срещано фамилно име на американци с британско потекло. В Ирландия откриваме старинното слово gneeve – в името на селото Gneevegullia, което може да се преведе като „от коляно галско“ или „потомци на галите, на Галия“. А думата neveu на френски означава “ племенник“ – сиреч “ от същото коляно“. Да, ако се вгледаме в името Gnaevos ще ни обхване непреодолимо изкушение да го преведем като „Гнев“, „Гняв“, но гневът е временно безумие, което би могло в един миг да разруши благополучието, бъдещето и личността на този, който му се е поддал.
Древните са били напълно наясно с това. Неслучайно гневът е списъка на смъртните грехове. Така че едва ли родителите биха нарекли така детето си, предпоставяйки с подобно име по-нататъшната му съдба. Най-вероятно името Гней означава „от коляно“, „родовит“, „потомък“, „наследник“, “ съплеменник“. От същото смислово гнездо е и думата „княз“, която буквално означава „знаещ“.
Впрочем открих KNEY като съществуващо и днес фамилно име – мнозинството от семействата, които го носят, произхождат от Англия и Шотландия – и корените им могат да се проследят поне до началните десетилетия на 19 в. На пръв поглед KNEY е напълно идентично с древното ГНЕЙ, но не мога да твърдя това, преди да съм проучила задълбочено произхода и смисъла му.
Размислите относно собствените имена и „гневът“ важат в пълна степен и за полското име Збигнев – Zbigniew. Официалното му обяснение, преповтаряно във всички етимологически речници, полски и чужди, е, че то означава:“ sbic – gniew“ – „избий, убий гнева“, “ потуши гнева“. Що за безобразна карикатура! Само като си помисля, че „етимолозите“ са получили парично възнаграждение и научни титли за подобна глупост!
Много ясно, че име със смисъл „Убий гнева“ е невъзможно да съществува. Името Zbigniew очевидно трябва да се тълкува, разделено на следните части: Z – BIG – NIEW“, където Z е предлогът „С“, BIG e съществителното БОГ, а NIEW е съществителното КОЛЯНО. Значението на цялото име е: ОТ ( предлогът в полски и руски е „С“ ) БОЖИЕ КОЛЯНО, т.е.ОТ БОЖИ РОД. Ето ви значението на Збигнев.
В Полша има и град с име Гнев – GNIEW. Изглежда там много се гневят и обожават да излагат на показ гнева си.Нищо подобно. Градът Гнев с предишно име Гмиеве, преиначено в Миеве ( по причина на трудното произнасяне на думите с начална „г“ и последваща съгласна ) може да се преведе като „наследници“,“ тълпа“, „множество“. Има в нашия безценен български език, останала е все още думичката “ гмеж“.
А сега – за ПИЦЕНИТЕ. Този народ по-рано е обитавал територията на Лациум, преди да се премести в днешната италианска област Марке и отчасти в Абруцо. През 3 в.преди Христа дружина младежи от пицените прекосили Италийския полуостров от тиренското му крайбрежие до адриатическия бряг, водени, според легендата от един кълвач – picum – от чието название са взели етнонима си – PICENI – и който са приели за свой символ – тотем, украсяващ върха на пиценските шлемове. Дотук добре, само дето италианските историци и етимолози никак не могат да обяснят „противоречието“ между названието piceni – от picum, кълвач – и самоназванието на пицените – PUPUNI.
А ето и отговорът, който давам на тази „главоблъсканица“. Pupuni произхожда от pupo – „дете, малко момче“ на италиански език ( pupa е малко момиче и кукла ). Ясно е, че думата произлиза от „пъп“, така че pupo е „син, наследник, потомък“. Младежите, тръгнали да търсят и да заселват нови земи, са деца, момчета, потомци на своя народ, останал в Лациум. Названието PICENI, което звуково толкова напомня picum, кълвач, всъщност означава PICCINI – от PICCINO (съществително от м.р.ед.ч , PICCINA, PICCINI )- ПИЧИНО – малък (малка), невръстен, дребен, все още дете – на италиански. В българския език имаме думата “ ПИЧ“, която, макар и превърната в жаргонна, означава същото. PICENI се оказва само звуково близко до PICUM име, но не и негово производно.
Велик е българският език! Но с него трябва да боравим умно и внимателно – както с всяко високотехнологично оръжие!