Лиу Зиенг е на 23 години. Завършва туризъм. Година и половина си търси работа – без успех. Днес работи в едно заведение, в което млади хора се срещат, за да играят тематични настолни игри. Там обаче не печели много пари.
„С тази работа успявам да си осигуря само най-необходимото“, казва Зиенг. Той живее в апартамента на баба си, за да не плаща наем. Все повече се притеснява и за бъдещето си, защото предлаганите работните места стават все по-малко. Според официалната статистика младежката безработица в градовете на Китай е достигнала рекордни нива от около 19%.
Ли Зиенг се надява да успее да подобри шансовете си на пазара на труда, ако запише още едно висше образование. „Много от нас искат да започнат да работят след като завършат бакалавърска степен, но няма работа. Затова продължаваме да учим“, обяснява момчето. Тази тенденция е свързана с общественото възприятие, че само онези, които учат възможно най-много, ще успеят да си намерят работа. Според данните на Световната банка, броят на китайците, които продължават образованието си след бакалавърската степен, се е повишил рязко в последните години. Докато през 2010 година само 24 на сто от младите хора в Китай са продължавали да следват, сега го правят 58%.
„Трудим се безкрайно. А смисъл няма.“
„В Китай в момента има твърде много образовани хора, които работят в сфери, които не се ползват с добра репутация“, обяснява професорът Сян Бяо. Един от основните проблеми в момента са недостатъчната заетост и свръхквалификацията на кадрите. Сян Бяо работи в института „Макс Планк“ в германския град Хале от миналата година. Изследванията му са съсредоточени в китайското поколение Z – родените между 1997 и 2012 година.
Професорът описва живота на това поколение като омагьосан кръг от непрестанно съревнование. На китайски език вече дори има нова дума, която описва отношението на младите хора към живота. Буквалният ѝ превод е „радикална експлоататорска конкуренция“. „Принуден си да участваш в едно състезание, което няма край“, обяснява той. „Човек се напряга до безкрай, а истински смисъл от това няма.“ Не става дума дори за това да се издигаш, а за това да не отпаднеш напълно от системата, което би имало последствия. „Съучениците се превръщат в конкуренти, приятелствата са опетнени от чувството за съревнование. Мнозина се чувстват самотни“, разказва още ученият.
Не амбицията, а страхът е движещата сила
„Преди конкуренцията беше за първото място. Сега състезанието просто е за това да не си последен и да не бъдеш изключен от възможността да имаш достоен живот“, обяснява Сян Бяо. „Движещата сила вече не е амбицията, а страхът.“ В Китай всеки иска едно и също – да влезе в някой от най-добрите университети, после да си купи тристаен апартамент в добър квартал в някой от мегаполисите в Китай. Ако си постигнал това, трябва да си щастлив, казва професорът.
В големите китайски градове натискът към младите хора да учат е развил нов бизнес модел. По подобие на коуъркинг пространствата, там вече могат да се наемат и бюра за учене почасово. Ю Джънмин прекарва по 20 часа седмично над учебниците именно на такова място. Той вече има магистратура по гражданско право, но работата му далеч не е сигурна. Затова иска да се подсигури с още едно висше образование.
„Системата за изпити в Китай е една от малкото, която е напълно честна“, казва той. Ако се трудиш достатъчно и учиш, ще бъдеш възнаграден с добри оценки. „Това е много по-просто и справедливо от повечето неща в живота ни, като работата например.“ Поколението Z се опасява, че не може да повлияе по никакъв начин на живота си в бъдеще. Десетилетия наред стабилният растеж на Китай е предоставял на всички усещането за много възможности. Настоящите мрачни икономически перспективи обаче се отразяват особено много на младото поколение.
Автор: Тамара Антони