Проблемът, свързан с тероризма в Турция, съществува от много време. През последното десетилетие редица терористични групировки, сред които джихадистката „Ислямска държава“ (ДАЕШ), Кюрдската работническа партия (ПКК), Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), лявоекстремистката Революционна партия и фронт за народно освобождение (ДХКП-С), извършиха кървави атентати, отнели живота на стотици невинни хора в страната.
През 2015 г. ПКК, бореща се срещу турската държава от 1984 г. за известно време активизира терористичната си дейност. През същата година бяха организирани и кървави атентати от „Ислямска държава“, а през 2016 г. бе извършен неуспешният опит за преврат от групировката ФЕТО на влиятелния мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен. Турските власти обаче взеха най-твърди мерки за борба срещу тероризма, включително бяха внесени много промени в сферата на правосъдието.
Макар през изминалите няколко години проблемът с терористичните заплахи до голяма степен да бе елиминиран и в обществото да се върна относителното спокойствие, в ключово важен момент за управляващата от двайсет години проислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) бе извършено жестоко кърваво терористично нападение. Атентатът бе организиран броени месеци преди предстоящите парламентарни и президентски избори точно в сърцето на Истанбул, на едно от най-популярните и обичани места от местните жители и от туристи от цял свят – на култовия булевард „Истиклял“.
Според турските власти бруталното нападение, извършено от млада жена, е организирано от Кюрдската работническа партия (ПКК). При атентата загинаха шестима души и над 80 бяха ранени. Атентатът шокира всички, особено на фона на изключително добрата година в сферата на туризма за Турция.
Ето защо нападението на фаталния 13 ноември е наистина тежък удар по престижа на страната, по туристическата индустрия, която бързо се възстановява след почти пълния си срив заради коронавируса, и най-вече по позициите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Правителството бързо забрани публикуването на всякаква информация за нападението, включително на снимки и видеоклипове, които вече бяха публикувани в социалните медии, „за да предотврати паниката сред жителите и да даде възможност на разследването да продължи без намеса“.
Определено последното нещо, от което се нуждае президентът Ердоган сега, в допълнение към икономическата криза, която доведе до срив на турската лира и инфлация от над 85 процента, е той да бъде разглеждан като човек, загубил контрол над ситуацията със сигурността в страната.
Редица проучвания на общественото мнение сочат, че популярността на ПСР и на самия Ердоган в последно време намалява на фона на активизирането на усилията на обединението на лидерите на шестте опозиционни партии в Турция (на лидера на Партията за демокрация и напредък (ДЕВА) Али Бабаджан, на лидера на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдарголу, председателката на „Добра партия“ Мерал Акшенер, лидера на Партията на щастието Темел Карамоллаоглу, на лидера на Демократическата партия Гюлтекин Уйсал и на председателя на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу). Лидерите на шестте опозиционни партии се обединиха за общи действия за връщане към парламентарна система на управление.
Бомбеният атентат в Истанбул предизвика болезнени спомени за насилието преди напрегнатите избори през 2015 г. Нападението на една от най-оживените улици в мегаполиса Истанбул върна на първа позиция въпроса, свързан с националната сигурност, в политическия дневен ред. Това се случва точно седем месеца преди изборите, на които Ердоган се надява да удължи 20-годишното си управление въпреки огромните икономически проблеми на Турция.
През 2015 г. поредица от нападения на „Ислямска държава“ и кюрдските бойци от ПКК в навечерието на вота през ноември, доведоха до това, че антитерористичната кампания на Ердоган имаше изключително положителен отклик сред избирателите, което доведе до победа на неговата проислямистка партия.
68-годишният Ердоган за първи път идва на власт през 2002 г., като през 2003 г. той става министър-председател, а по-късно и президент и управлява Турция с все по-големи правомощия.
Един от най-близките му сблъсъци с изборно поражение всъщност бе през юни 2015 г., когато партията му не успя да спечели мнозинство. Тогава последва и прекъсването на прекратяването на огъня между ПКК и правителството, което предизвика някои от най-тежките сблъсъци между турските сили за сигурност и кюрдските бойци. На повторните избори през обаче ноември – след жестоката вълна от насилие и два големи бомбени атентата на „Ислямска държава“, управляващата Партия на справедливостта и развитието спечели убедително.
Според някои анализатори атентатът от 13 ноември в Истанбул може да окаже негативно влияние върху предизборната кампания на Ердоган. Според други обаче фокусът на управляващата партия върху сигурността може да отвлече вниманието от тежката икономическа криза преди изборите през 2023 г.
Турция ще продължи да се бори срещу тероризма в рамките на границите на страната и извън тях, докато заплахата не бъде елиминирана, обяви след нападението Ердоган.
Броени дни по-късно турските военни предприеха операцията „Лапа-Меч“ по цели на кюрдските бойци в Северна Сирия и Северен Ирак. Турските официални представители подчертават, че операцията е в съответствие с международното право и правото на страната на самозащита съгласно резолюциите на ООН.
Не трябва да се забравя и че Турция, която е домакин на повече от 3,5 милиона сирийски бежанци, наскоро започна да връща хиляди бежанци в някои райони на Северна Сирия, които не са под контрола на сирийското правителство. Турските власти дори строят домове за тях.
Този ход на Анкара обаче предизвика огромна съпротива сред бежанците, които се опасяват, че животът им ще бъде изложен на риск в Сирия и че няма да имат работа или други източници на доходи. В Турция те имат редица привилегии.
Съобщенията за ожесточени сблъсъци между бежанци и турци са ежедневие, а някои турски експерти определят сирийското присъствие в Турция като „бомба със закъснител“, която заплашва икономиката и сигурността на страната. Атентатът в Истанбул бе извършен от сирийката Ахлам Албашир, членуваща в терористичната организация ПКК/СЗН (Турция разглежда Кюрдската работническа партия (ПКК) и Силите за защита на народа в Сирия (СЗН) в Сирия като една и съща терористична организация, бел.ред.).
Въпросът, който сега силно тревожи Ердоган и турското разузнаване, е дали страната трябва да се подготви за серия от нападения като тези от 2015 г. до 2017 г., когато бяха убити стотици хора и бяха ранени хиляди. Това представлява не само проблем за сигурността, но и заплаха за политическите позиции и популярността на Ердоган, които през последните две години рязко спаднаха, макар опозицията в момента все още да няма сериозен кандидат, който да се изправи срещу него на изборите през юни следващата година.