Американската вицепрезидентка Камала Харис е на посещение във Филипините във връзка с поредния ангажимент на високо равнище, поет от правителството на Байдън към най-стария американски съюзник в Азия. Манила се очертава като все по-важен стратегически партньор на Вашингтон на фона на увеличаващото се напрежение с Китай, породено от тайванския въпрос.
Кои са най-важните теми, които се очакваше да бъдат обсъдени по време на визитата.
Защо Филипините са толкова важни за САЩ?
Филипините са бивша американска колония и през 1951 г., пет години след като обявяват независимост, стават съюзник на САЩ по силата на двустранен договор.
По време на Студената война там са разположени едни от най-големите американски чуждестранни бази, които имат ключово значение за американските войни в Корея и Виетнам.
През 90-те години националистическите тенденции във Филипините принуждават Вашингтон да се откаже от тези бази, но през последните години двете съюзнически страни започнаха да си сътрудничат в борбата срещу тероризма и в противопоставянето на засилващия се военен натиск на Китай в Южнокитайско море, където филипинските териториални претенции пораждат съперничество между Манила и Пекин.
Заради географското си положение Филипините заемат централно място в американските планове за възпиране и отвръщане на всяка китайска атака срещу самоуправляващия се остров Тайван, който Пекин счита за своя територия.
Очакваше се темата за напрежението около тайванския въпрос да бъде включена в програмата на разговора на Харис с президента Фердинанд Маркос младши, каза пред Ройтерс филипинският посланик във Вашингтон Хосе Мануел Ромуалдес.
Освен това, за да демонстрира подкрепата на САЩ, американската вицепрезидентка е планирано да направи символично посещение на филипинския остров Палаван, разположен в Южнокитайско море.
Каква би била ролята на Филипините при евентуален конфликт заради Тайван?
От първите пет американски съюзнически страни в Индо-Тихоокеанския регион – Австралия, Южна Корея, Япония, Филипините и Тайланд, Филипините се намират най-близо до Тайван. Остров Лусон, най-северната точка на страната, е само на 200 километра от Тайван.
Някои експерти, като например Рандал Шрайвър, който по времето на Тръмп беше най-високопоставеният служител в Пентагона, отговарящ по въпросите за Югоизточна Азия, каза, че Лусон е изключително важен за американската армия. Според него там могат да се разположат ракети, снаряди и артилерийски системи, с които да се противодейства при амфибийно нахлуване в Тайван.
Според Шрайвър при управлението на Маркос политическите нагласи за по-широк военен достъп на американците до Филипините изглежда се подобряват. Преди това, по време на шестгодишния мандат на бившия президент Родриго Дутерте, който се стремеше към по-близки отношения с Китай, отношенията между Вашингтон и Манила преминаха през труден период.
Вашингтон внимателно ухажваше Маркос и визитата на Харис е предшествана от две срещи на Джо Байдън с Маркос. През август Манила посети и американският държавен секретар Антъни Блинкън.
Как Вашингтон и Манила подсилват сътрудничеството си в сферата на сигурността?
Двете страни продължиха да развиват отношенията си, като по времето на Обама те подписаха Споразумение за засилено сътрудничество в областта на отбраната (СЗСОО). Съвместната им работа обаче отслабна при управлението на Дутерте.
Споразумението дава на САЩ достъп до филипински военни бази, в които те могат да провеждат съвместни военни учения, да разполагат техника и да изграждат съоръжения като писти, резервоари за гориво, складове и военни жилища. Американската армия обаче няма право на постоянно присъствие там.
Остава неясно до каква степен Филипините биха допуснали територията им да бъде използвана за отбраната на Тайван. През септември филипинският посланик във Вашингтон Ромуалдес, който е роднина на Маркос, заяви, че страната ще позволи на американските сили да използват базите ѝ, в случай на конфликт с Тайван, само ако това е важно за собствената ѝ сигурност.
САЩ предложиха към петте бази, за които важи споразумението им с Манила, да бъдат прибавени още пет. Експертът по въпросите на Югоизточна Азия Грегъри Полинг, който работи в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, каза, че визитата на Харис може да доведе до обявяването на подобно споразумение.
Какво отражение би имал един евентуален конфликт в Тайван върху Филипините?
Според Полинг, ако в Тайван избухне конфликт, за Филипините ще е изключително трудно да запазят неутралитет, като се има предвид географската близост на острова и задълженията, които Манила е поела по споразумението си със САЩ. Филипините ще са и най-вероятната дестинация за тайванските бежанци, както и за близо 150 000 филипинци, които живеят на острова и биха били застрашени при китайска атака.
„Те имат съюзнически ангажименти към американците“, каза Полинг. „Така че, ако искат американска подкрепа в Южнокитайско море, американците ще очакват филипинска подкрепа за Тайван“, допълни той.
Какво ще очакват Филипините в замяна?
Според Шрайвър заради засилващите се опасения на Пентагона от възможно нападение срещу Тайван Вашингтон ще поиска гаранции за достъп през следващите една или две години. Но всяка открита проява, свързана с планиране на непредвидени ситуации в Тайван, поставя Манила в много деликатна ситуация.
Полинг каза, че от много време се водят консултации по ключовата тема за предоставяне на достатъчно средства на Манила за модернизацията на отдавна занемарената ѝ армия.
Неотдавна Вашингтон обяви, че предоставя 100 милиона долара като чуждестранна военна помощ и 66,5 милиона долара за обектите, които попадат в обхвата на СЗСОО. Тези суми обаче са малки в сравнение със средствата, отделени от Вашингтон за Близкия изток и Украйна.
„Второто искане на Филипините е да продължи ясният ангажимент за отбраната на филипинските обекти в Южнокитайско море“, каза Полинг. „Те го имат на думи, но дали биха го получили и на практика? Ако утре китайците нападнат филипинска база в Южнокитайско море, ще могат ли американците наистина да направят нещо по въпроса? Това никак не е ясно и е още една причина, поради която СЗСОО е толкова важно“, заключи американският експерт.