Автор: Румяна ГЕНАДИЕВА
Водещият германски вестник Die Welt публикува статия на журналиста Даниел Екерт, в която той предрича криза в Европа, напомняща за мащабния упадък на Римската империя в навечерието на нейния разпад. Тази тема, според сегашните европейски концепции, в никакъв случай не е академична, а по-скоро скандална. Още през лятото тя е внимателно разгледана в списание Spiegel. Авторът плахо очертава паралели между състоянието на Римската империя през III-V век и някои отделни проблеми на съвременна Германия.
Даниел Екерт споменава междуетническите конфликти и гражданска война. Той припомня две неща, които наистина допринасят за разпадането на Римската империя. Авторът сравнява съвременната пандемия – както и умишлено глупавата борба срещу нея – с Антонинова чума, която подкопава боеспособността на римската армия и икономическия живот в големите градове.
На езопов език Екерт разкритикува и сегашната идея на ЕС за „таван на цените“. Именно непохватните опити на римската държава да ограничи цените – преди всичко на хляба – довеждат до мащабна икономическа криза в империята. А, опитите за количествено смекчаване – до бясна инфлация.
Политическата коректност не позволява на Екерт да посочи онези симптоми на европейския упадък, които привличат погледа на всеки външен човек. Нашествието на варварите е напълно очевиден паралел с Древен Рим. Би било наивно да се предположи, че „Великото преселение на народите“ е някаква планирана военна акция. Не, има, разбира се, военни операции, поражението на римските легионери и щурмуването на градовете. Но в по-голямата си част варварите се изсипват в римските територии с огромни кервани, условно казано „бежанци“. Нелегални, така да се каже, мигранти.
Големите градове на Римската империя през периода на упадък са буквално пълни с чужденци. Роби и освободени хора, богати търговци, влиятелни ръководители на диаспори, съмнителни бизнесмени, военни, като цяло пълен интернационал на „дошлите в големи количества“, в който местните жители на Рим буквално се губят. Дори преторианците, личната гвардия на императора, са набирани главно от „неместни“. Особено успешни са илирите. Не е изненадващо, че именно хората от Илирия в един момент оглавяват Римската империя. Не напомня ли за нашествието на орди от мигранти към съвременна Европа?
Die Welt обаче не пише за това. Както и фактът, че ЛГБТ дневният ред на днешна Европа също е едно към едно преписан от най-екстравагантните практики на Древен Рим. Вероятно само мързеливите не сравняват съвременната религия на транссексуалните с култа към Кибела, популярен в Рим, който предлага самокастрацията на своите последователи.
Има толкова много паралели между Рим в епохата на упадъка и съвременна Европа, че неволно възниква подозрение – съзнателно ли е била замислена кризата на ЕС? Самият Екерт казва, че упадъкът на Европа се развива „според сценария на Древен Рим“. Ключовата дума тук е „сценарий“.
Изглежда така, сякаш американските господари на Европа усърдно са учили Гибън и Момзен в своите Харвард и Йейл. Британски и немски историци рисуват в цветове процесите на разпадането на Римската империя и подробно изучават тяхната механика. Четенето им днес е удоволствие. Вижте например мисълта на Момзен, изразена от него преди сто и петдесет години: „В Рим господството на капитализма достига своя предел. Навсякъде капитализмът еднакво <…> разрушава света на Бога, <…> но ако на човечеството е писано да види отново ужасите, които хората са преживели по времето на Цезар, тогава такова бедствие ще сполети човешката раса само когато господството на капитала, чиито семена са засадени в цивилизацията на Северноамериканските Съединени щати, се развие напълно.“
В опит да се справи с европейския конкурент Рим на Потомак може умишлено да стартира в ЕС онези процеси, които довеждат до смъртта на Древен Рим. Особено привлекателна за американските елити трябва да е мисълта на Едуард Гибън, автор на „Упадъкът и залезът на Римската империя“, че една велика държава е била унищожена от такава агресивна и яростна секта, каквато са ранните християни.
Съвременните историци смятат, че атеистът Гибън силно преувеличава. Въпреки това, самата идея за използване на радикална сектантска идеология за унищожаване на държавата не е изчезнала. И сега виждаме как традиционните религии, особено християнството, са последователно потискани в Европа. Палят се църкви, оскверняват се, нападат се свещеници. Никой не мисли да възстанови изгорялата катедрала Нотр Дам.
А върху руините на християнството бродят напълно диви сектантски вярвания – в политическата коректност, правата на ЛГБТ, BLM, MeToo, глобалното затопляне, в тези трансджендър хора. Все пак отдавна това не са движения за човешки права, а жестока съвременна религия. Тя има своите вероизповедания, своите ритуали, своите свещеници, своите еретици.
Това, което обединява тези „малцинствени“ секти – от вегетарианци до ЛГБТ-жертви – е тяхната антидържавна насоченост. Те са просто разрушителни. В най-чист вид са оръжие за унищожаване на държавата. Те нямат друга цел. Имайте предвид, че американците с удоволствие хранят всички тези секти в Европа. Но в самите Щати диапазонът от мнения е много по-широк, а сектите нямат такава свобода. Ако в Ню Йорк, условно казано, има зелена светлина за транссексуалните хора, то във Флорида те нямат място. Ако в демократичните щати се плаща допълнително за аборти, то в републиканските – те са забранени.
Вашингтон прави същото и в други области. Европа е наводнена от мигранти, нейните търговски връзки са прекъснати, предимно с Русия, а икономиката е убита. Всичко изглежда така, сякаш обитателите на Вашингтонската Капитолия разиграват на територията на ЕС „упадъка и краха на Европейската империя” по сценария, написан от англичанина Гибън преди 250 години.
Разбира се, човек не трябва да се радва на този упадък. Зимата на 2022-2023 г. няма да е първата криза в многовековната история на Европа. Тя е преживявала много по-лоши неща – постоянни войни, редовен масов глад, чудовищни епидемии. Едва през последните десетилетия европейците успяха да си отдъхнат и да убедят целия свят, че тук е раят на земята. Те просто живеят от криза в криза. Друг е въпросът как се справят с тези кризи. Като за начало не се страхуват да говорят за тях и го правят с някакъв мазохистичен възторг. „Упадъкът на Европа“ е цял литературен жанр и в никакъв случай не е основан от Шпенглер преди сто години.
През X век европейците масово чакат края на света, който трябва да настъпи през 1000 година. На всички е ясно, че Европа прескочи в новото време. След чумата през XIV век европейците решават, че краят им е близо. Върху руините на Тридесетгодишната война апокалиптичните истории на ужасите са писани още по-зловещо. И всеки път европейските лидери на общественото мнение обявяват, че всичко е свършило, „всички ще умрем“.
Да, но Европа я има. Дори Катон Стари безкрайно се оплаква от „упадъка“ на Рим – Рим по негово време върви от победа към победа, няма нито слух, нито дух за упадък. Катон обаче се оплаква, че народът е твърде запален по консуматорството, живее на широко, луксозно, не отива на фронта. Тези оплаквания са само обвивка на милитаризма. Катон мечтае най-накрая да изтрие Картаген от лицето на земята и по този начин мобилизира аудиторията си.
Като цяло не бива да се заблуждаваме: формулата за упадък и крах е древен риторичен обрат, от който обикновено започва военната пропаганда, милитаризацията на всичко и всички и затягането на винтовете. Това показва, че Европа се фокусира и започва да решава проблемите си.
Уви, тя обикновено ги решава за сметка на другите. Най-бруталната експанзия с превземането на колонии по целия свят, кланетата на местното население, ограбването на всичко – това е единствената антикризисна рецепта за европейската цивилизация. И няма значение дали се осъществява по трудния път на откритите колониални войни или по „меките” механизми на неоколониализма. Неоколониализмът на земята също унищожава местното население.
Обърнете внимание как напоследък се радикализира реториката на управляващите в ЕС. Всички искат „победа над Русия“, война до последния украинец, безкрайни жертви на олтара на отечеството. На плахите въпроси на бюргерите колко често ще ядем и ще се мием се отговаря в стил „разговори между редиците!“. Всички демократични свободи и права на човека изчезнаха някъде.
Демонстрациите на бюргерите се разпръскват с умишлена жестокост, сякаш за умишлено сплашване. Добавете към това напълно драконовските мерки срещу пандемията, всички тези хиляди глоби. Плюс откровена цензура – тя се изразява не само в заглушаване на руските медии, но и в това колко строго се филтрира цялото съдържание в европейските медии. Изобщо вече има диктатура в пълен ръст. Единственото, което липсва, е диктатор. Силна воля и харизматичен субект, който ще изгради гладуващите бюргери и ще ги изпрати на Източния фронт.
Така обикновено завършват всички оплаквания за „упадъка на европейската империя“. Адски опасно е, когато европейските елити започнат да хленчат за своя упадък. Точно в този момент те започват да се оглеждат и да се чудят кого да изкормят, за да решат проблемите си. Може би не е случайно, че Освалд Шпенглер, авторът на „Упадъкът на Европа“, в края на живота си гласува за Адолф Хитлер.