Всеки познава двойка (или пък няколко), които сякаш изглеждат повече като брат и сестра, отколкото като любовни партньори.
Има ли причина двойките да започват да си приличат след известен период от време или това е просто илюзия?
Дълги години изследователите се опитват да намерят отговора на този въпрос в науката за привличането, пише в. Струма. Резултатите са много разнопосочни – някои учени се кълнат, че противоположностите се привличат, докато други залагат, че именно нашите прилики, а не нашите различия, ни карат да се събираме.
Официално проучване от 2010 година от Университета в Мичиган изглежда потвърждава второто – ние желаем това, което е познато и дори в остаряването си се опитваме да изглеждаме като нашите половинки. Психологът Робърт Зайонг работи върху серия от семейни фотографии – първите фотоси са като младоженци и 25 години по-късно. Колкото повече време минава, толкова по-унифицирани стават двойките.
Едно от обясненията за резултатите е, че с времето отразяваме изражението на нашите партньори. Нашите мимики и физиономии започват да използват подобни модели въз основа на лицевите мускули. Но не е само това.
Може би за някои двойки поддържането на външния вид и добрата фигура са приоритети. Някои обичат да са по-оформени, други пък не толкова. Съвсем нормално е двама човека да споделят подобен вкус в естетиката. Тези с по-високо самочувствие пък са склонни да търсят собствените си черти в другия човек, просто защото ги възприемат като доста красиви.