След няколко месеца на безкрайни увеличения шофьорите на бензинови автомобили забелязаха леко разхлабване на цената. Отдих, който обаче идва в много по-малка степен за тези, които имат дизелов автомобил, които продължават да страдат от луди сметки при всяко зареждане. Експлозията на цените на двете горива след пандемията има общ корен: поскъпването на основната им суровина, петролът. Оттам нататък обаче пътищата им се разделят.
Добре известен факт е, че Европа се нуждае от много повече дизел, отколкото може да произведе. Голяма част от това гориво (повече от една трета) продължава да пристига от Русия, но принудителното му излизане от уравнението – ЕС ще наложи вето на пристигането на руски петролни продукти, включително дизел, през февруари – дърпа цените към покачване. Към този недостиг, причинен от войната, се добавя и един структурен фактор: ускореното затваряне на рафинерии на Стария континент през последните години, много от тях предназначени за производство на дизел. Тези затваряния бяха оправдани от намаляващата им рентабилност – поне преди кризата.
„От всички руски петролни продукти дизелът е най-трудният за замяна“, казва Дейвид Уех, главен икономист в компанията за секторен анализ Vortexa, който припомня, че половината от дизела, купуван от Европа идва от гиганта Eurasian .
Руско вето зад ъгъла
„Когато ембаргото влезе в сила, Европа ще трябва да замени доставките на дизел, които сега пристигат от Русия. И ще направи това чрез увеличаване на собственото си производство, внасяйки повече барели от страни като Саудитска Арабия, Индия и Съединените щати“, казва Естебан Морено от Kpler, фирма, специализирана в енергетиката. В случая с бензина, от друга страна, краят на сезона на високо потребление в САЩ намали европейския износ и увеличи обемите в обращение в ЕС, което позволи известно отпускане на цените.
В коктейла от цените на дизела има и голям брой екзогенни елементи, като един такъв е цената на природния газ. Всички знаем, че той поскъпна десет пъти през последните две години, а той също има общо с нафтата. Защото водородът е ключов елемент в процеса на дестилация на дизела и за производството на дизелово гориво, метанът все още е от съществено значение. Но има и друго – предвид бруталното покачване на цените през последните месеци и необходимостта да се запазят запасите от природен газ за зимата , дизелът замества това гориво в електроцентралите, в промишлеността и дори в селското стопанство. А по-голямото търсене, знаете, почти винаги е синоним на по-високи цени.
Фактът, че структурата на автомобилния парк в основните страни от ЕС вде още е доминирана от дизеловите автомобили – много повече отколкото в Америка и Азия – където бензинът продължава да властва. Това, на свой ред засилва въздействието върху джобовете на потребителите. Към всички тези факти трябва да добавим и, че превозът на стоки по шосе в Европа също е много интензивен, а камионите се движат само с нафта, което също оказва възходящ натиск върху цялата верига и изостря инфлацията. Това е ефект на доминото: ако дизелът се повиши, на практика всичко поскъпва.
Много дизелови автомобили
Проникването на дизела е особено подчертано в испанския автомобилен парк: ако в Италия те са 45% от общия брой, а в Обединеното кралство са 40% —според данните на Kpler—, Испания е с близо 55% дизелови коли. А какво да кажем за Германия…
Връщането към началната точка с по-достъпни цени за дизела няма да е лесно. „Има много несигурност относно това какво ще се случи, когато забраната за внос от Русия влезе в сила“, посочва Марк Уилямс от британската консултантска компания Wood MacKenzie, прогнозирайки продължителна разлика в цените и на бензин и дизел. Поне в краткосрочен план. Междувременно, вярва той, капацитетът за рафиниране ще нарасне, при това в страни, като Нигерия, Мексико или Кувейт, където има няколко нови съоръжения, които избързват със сроковете за пускане. И много други насочват усилията си към дизела – днес много по-доходоносен – в ущърб на други дестилати, които ще помогнат да се запълни празнината, оставена от Москва.