Решението на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО е възприемано като повратна точка за европейската сигурност, пише в. „Индипендънт“.
Вчера двете страни официално подадоха молбите си за присъединяване към алианса – решение, което беше провокирано от пълномащабното руско нахлуване в Украйна, отбелязва британският всекидневник.
„Индипендънт“ обръща внимание на думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг според когото официалното подаване това е „исторически момент“.
Друг акцент, който извежда изданието, е изразената от алианса увереност, че присъединяването на Финландия и Швеция ще засили неимоверно позициите му в района на Балтийско море.
Двете северни страни ще навлязат в месеци на несигурност, тъй като молбите им ще трябва да бъдат ратифицирани от парламентите на 30-те държави членки на НАТО, като процесът може да отнеме цяла година, изтъква „Индипендънт“, като се позовава на дипломатически източници.
Стокхолм и Хелзинки се надяват, че молбите им ще бъдат ратифицирани бързо от Съединените щати, основната сила в НАТО, което ще улесни пътя им към алианса.
Някои страни, членуващи на НАТО, обаче заплашиха, че ще блокират молбите, отбелязва „Индипендънт“. Сред тях са Турция и Хърватия. Британското издание обръща внимание на обвиненията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган към Швеция и Финландия, че подкрепят кюрдски активисти.
Въпреки това решението на двете страни да търсят закрила от НАТО е неуспех за Русия. Засега Москва реагира неочаквано сдържано на случващото се, като се вземат предвид неотдавнашните ѝ предупреждения, че ще предприеме „военнотехнически стъпки“, коментира „Индипендънт“.
В. „Монд“ пише, че последните шест месеца са накарали Швеция и Финландия да поискат да се присъединят към НАТО. Френското издание припомня думите на шведския министър на отбраната Петер Хултквист, произнесени на партиен конгрес в Гьотеборг едва на 7 ноември миналата година: „Няма да подаваме молба (за членство на Швеция в НАТО), докато имаме социалдемократическо правителство. Никога няма да участвам в такъв процес, докато съм министър на отбраната.“ Вчера обаче Швеция и Финландия официално подадоха молбите си за кандидатстване в НАТО.
Следователно, за по-малко от шест месеца двете северни страни, членуващи в Европейския съюз, решиха да скъсат с традиционния си военен неутралитет, изтъква „Монд“. Решението най-вероятно никога нямаше да бъде взето, ако Русия не беше нахлула в Украйна на 24 февруари, отбелязва френското издание.
Противопоставянето на Турция на членството на Швеция и Финландия в НАТО засега възпрепятства по-нататъшното развитие на процеса по присъединяване на двете страни към алианса, пише в. „Вашингтон пост“.
В известен смисъл Финландия и Швеция са най-уязвими за евентуална руска атака през периода преди присъединяването си към НАТО, през който за тях все още не важат гаранциите на алианса за защита на всяка от страните, членуващи в него, изтъква американското издание.
„Вашингтон пост“ обръща внимание на думите на европейски представители, според които Стокхолм и Хелзинки са готови да посрещнат хибридни нападения.