Ако и след петите избори за две години не може да се постигне парламентарно мнозинство, трябва да се помисли за промяна в избирателната система. Това заяви пред БНР юристът Христо Христев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите му тази промяна трябва както да гарантира достатъчно широко представителство на различните гледни точки в обществото, така и възможност за стабилно управление.
„Има различни решения. Но ако класическите и новите политически партии искат да запазят политическите партии като основни субекти на политическия процес, те трябва да изменят правната рамка на политическия процес, защото очевидно в момента имаме много съществен проблем.“
„Ние нямаме силни политически партии. Отиваме към N-ти поредни избори в рамките на две години, пети. В една или друга степен всички основни политически субекти показват неособено висока степен на политическа зрялост“, изтъкна Христев.
По думите му политическата криза се изразява от една страна в делегитимация на класическите политически партии, а от друга – в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, на фона на класическа пропорционална система, която разпилява вота и „постоянното провеждане на избори не може по естествен начин да излъчи ефективно управление“.
Според Христев сме попаднали „в спирала на политическа деградация“.
„В държава като нашата е възможно да се създават социални конструкции, да се поддържа социална реалност, която е доста далече от това, което правото предписва“, отбеляза Христев относно лансираните предложения да се обсъди формата на държавно управление и от парламентарна, България да стане президентска република.
„Ние на практика в момента донякъде се придвижваме към президентска република поради състоянието, в което се намират политическата система и парламентарно представените политически партии.“
„Имаме естествена криза. Политическите субекти не правят необходимото, за да я преодолеят и съвсем логично другият основен политически субект – президентът, се възползва от тази ситуация, центърът на тежестта да отиде към него“, коментира Христо Христев.
По думите му през последните години наблюдаваме съществена промяна – служебни правителства проявяват коренно различен подход на публично присъствие, на комуникация на своята работа, което не се вписва в начина, по който функционираха по-ранни служебни кабинети.
„Категорично очевидно зад тази промяна на модела на публично поведение седи цел да бъде изместен центърът на тежестта в публичния живот по посока на президентската институция.“
„Замисълът на конституционния законодател е служебният кабинет да действа като техническа спасителна служба“ до възможността да се излъчи редовно правителство, поясни юристът, но същевременно очерта рамката на правомощията на служебното правителство:
„Служебното разполага с всички предвидени в Конституцията правомощия, които има редовното правителство. В Конституцията не е предписано някакво особено ограничение на това, което едно служебно правителство може да прави, или не, независимо че не е излъчено от парламентарно мнозинство, а е назначено от президента.“