Войната поставя изключително силен натиск, особено върху общества като нашето, защото при нас либералната демокрация е сравнително нова форма на управление, на обществени и политически отношения. Демокрациите с повече стаж имат повече съпротивителни сили да издържат на натиск.
Това каза пред БНР историкът, преподавател и анализатор Явор Сидеров.
„Войната не е просто военни действия, не е просто трагедия. Тя е изпитание за отношенията между политическата класа и хората, особено в страни като нашата, които имат особени обществени настроения, по-специфична връзка с воюващите.“
Българският рефлекс за представена близост със страните от бившия Съветски съюз съвсем не е умрял и разделя обществото, подчерта той. По думите му разломите са дотолкова дълбоки, че надхвърлят тези от началото на промените след 10 ноември.
„Не съм виждал такова разделение и озлобление дори в началото на демокрацията. Войната е огромен дразнител, тя е за нас пряк тест за силата на нашата либерална демокрация, непосредствено изпитание пред обществените ни отношения.“
В коментара си Явор Сидеров открои като проблемно и тревожно подлагането под съмнение и разклащането на международния правов ред.
Ако международните отношения се върнат към една хаотична форма на себеорганизация, ще имаме големи неприятности, особено големи за държави като България, които не са в състояние да осигурят собствената си национална сигурност сами и се намират в разломен регион, коментира той в предаването „Събота 150“.
„Нашият непосредствен интерес е първо да си осигурим националната си сигурност в рамките на една много по-широка платформа като НАТО, защото без колективна сигурност сме на милостта на всеки по-авантюристично настроен авторитарен лидер.“
„Това, което правят Орбан, Качински, новите квазиавторитарни лидери, има мобилизиращ и освежаващ ефект върху техните електорати, но не е визионерско само по себе си“, заяви Сидеров.
Според него „такъв тип идеологии хващат дикиш на места, където хората са изтощени от промени, от трансформации и търсят психологическа стабилност“.
Определящият признак на съвременния свят е промяната – трансформации, които са толкова мащабни, толкова чудовищни, че хората изпадат в екзистенциална немощ, тези промени ги дестабилизират и объркват и ги карат да се страхуват, посочи в анализа си Явор Сидеров.
„Като края на 19 век – началото на 20 век. Страхове, че новите технологии променят света за лошо, че се нагнетява напрежение, което неминуемо ще избие в конфликти. Хората се страхуват за поминъка си, страхуват се за бъдещето на децата си. Всяко поколение при капитализма, досега при демокрацията е живяло по-добре от предишното. Сега вече със сигурност знаем, че това поколение, което идва сега, няма да живее по-добре от предходното. Ето, един основателен страх.“
Не може обаче един, двама или трима лидери с подобна философия като тази на Орбан „да спрат пороя на промяната, който е необратим“, допълни анализаторът.
Той изрази мнение, че партийната система в либералната демокрация е в огромна криза, като „ерозията е застрашителна“, включително в стари демокрации с много големи традиции, отчете Явор Сидеров.
„Те просто нямат с какво да заместят старите традиционни идеологии пред напора на една модерност, която носи такива промени, пред напора на такова множество от кризи, които се случват едновременно. Партиите са малко като боксьор секунди преди нокаут. Нямат път и посока. Говорим за традиционните партии, защото новото време непрекъснато изхвърля проекти, които са все по-малко идеологически и все повече популистки. Това е огромен проблем.“