Може би е време да се даде шанс на дипломацията във войната в Украйна, пише колумнистът Катрина ванден Хювел на страниците на американския вестник The Washington Post.
Представяме материала без редакторска намеса.
„Когато има възможност за преговори, когато може да се постигне мир, грабнете момента.“ Авторът на това изказване не e някой мирен активист или мърляв либерал. Твърди се, че генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, е настоял администрацията на Байдън да притисне Украйна да търси дипломатически край на войната.
Според новинарските съобщения мнението на Мили среща опозиция в Белия дом. Когато руските войски наскоро се оттеглиха от Херсон, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан нарече това „голям момент“ за Украйна и повтори, че администрацията няма да настоява за дипломатически край на войната. „Ако Украйна избере да спре да се бие и да се предаде, това ще бъде краят на Украйна“, каза той, странно приравнявайки дипломацията с капитулация.
Но всъщност упражняването на дипломация е просто здрав разум – и има признаци, че Белият дом може бавно да стигне до тази възможност.
Мечтите на президента Владимир Путин за анексиране на Украйна са разбити. Военната му слабост беше разкрита, икономиката му пострада, страната му е изолирана, подкрепата за него отслабна. Войските му са претърпели ужасяващи загуби, моралът им е сломен, амунициите им са недостатъчни.
Напредъкът на Украйна на бойното поле също дойде на ужасна цена. Генерал Мили изчислява, че всяка страна е понесла поне 100 000 жертви. Напълно зависими от помощта от Запада, силите на Украйна също не разполагат с достатъчно войници, оръжия, въздушна подкрепа и артилерия. Милиони украинци са разселени. Русия опустоши електроенергийната мрежа на Украйна и във вторник предизвика масови прекъсвания на електрозахранването с най-масирания обстрел досега (като някои ракети според съобщенията са паднали в Полша и Молдова (В последствие тази информация получи развитие, което следим – бел.ред.)). Освободеният Херсон, както и голяма част от страната, е изправен пред „хуманитарна катастрофа“. И тъй като Путин мобилизира повече войски, има малък шанс Русия да бъде изместена от голяма част от рускоезичния изток, още по-малко от Крим.
Междувременно, въпреки че Съединените щати и НАТО се обединиха на страната на Украйна, продължаващата подкрепа не е неограничена. Санкциите, наложени срещу Русия, допринесоха за вероятно жестока рецесия в Европа. Гневните демонстрации из целия континент заради нарастващите разходи за живот разкриват нарастваща народна опозиция. Тук, у дома (в САЩ – бел.ред.), президентът Байдън се радваше на двупартийна подкрепа, но кандидатът за председател на Камарата на представителите Кевин Маккарти (републиканец от Калифорния) предупреди, че няма да има „празен чек“ за Украйна, ако републиканците поемат Конгреса.
Когато в края на октомври членовете на Прогресивната група на Конгреса пуснаха писмо, призоваващо за дипломация, яростният ответен удар паникьоса авторите му и те го оттеглиха за една нощ. Всъщност обаче Мили и групата (конгресмени) са били прави, както разкрива скритото маневриране на администрацията на Байдън.
Въпреки публичното отричане, Белият дом колебливо отваря вратата за преговори. Както журналистът Арън Мате внимателно описа, администрацията е организирала редица изтичания на информация: че дискусиите с руснаците относно използването на ядрени оръжия са „понижили температурата“, че Белият дом насърчава украинските лидери да „сигнализират за откритост“ към преговори, че Съливан е участвал в поверителна дискусия със сътрудниците на Путин относно Украйна и че той е „тествал водите“, докато е бил в Киев, за „как може да приключи конфликтът и дали може да има дипломатическо решение.“
Администрацията се движи на пръсти по въже, тъй като не иска да подкопава украинската съпротива, съюзническото единство или вътрешната подкрепа. И все пак интересите на Запада очевидно се различават от тези на украинците. На бойното поле единството на НАТО беше изковано около ограниченията: да не се изпращат натовски войски и да се внимава какво оръжие отива в Украйна. Интересите също се разминават при преговорите. Предвид ужасяващите щети, нанесени на страната му, Зеленски ще намери компромис с руснаците, вярно „отблъскващ“ – отстъпване на територия – дори връщане към статуквото преди конфликта, което е трудно за преглъщане. Най-добрият му шанс би бил да въвлече Съединените щати и НАТО във войната като активни бойци, но никой не иска да отиде там.
С приблизителна цена от един трилион долара за възстановяване на Украйна, императивът да се сложи край на войната е очевиден и все повече гласове предпазливо настояват за дипломатическо решение. В неотдавнашна статия бившият посланик (на САЩ) в ООН Том Пикъринг и Джордж Бийби, директор в Института за отговорно държавно управление „Куинси“ (той също е бил специален съветник по Русия на бившия вицепрезидент Дик Чейни), признават привидно непреодолимите препятствия, докато спорят че дипломацията е единственият начин да се сложи край на войната. На онези, които твърдят, че моментът не е подходящ, отговарят, че дипломацията отнема време и подготовката трябва да започне сега. На онези, които твърдят, че граничните въпроси са неразрешими, те предполагат, че дипломацията може да започне с по-малко заплетени въпроси: начини за намаляване на цивилните жертви, изграждане на взаимно доверие и полагане на основите за евентуално прекратяване на огъня.
Руската инвазия възмути световното обществено мнение, въпреки че голяма част от света избра да не вземе страна в битката. В Съединените щати това предизвика патриотична треска. Както показа провалът на прогресивната фракция, войнствените ястреби ще се стремят да потушат призивите за мир или преговори. Но залозите са твърде високи, за да седим със скръстени ръце, докато катастрофата се разпространява и разходите – и рисковете – продължават да растат.
Източник: The Washington Post / News.bg