Когато стана известно, че Полша купува близо 1000 танка, повече от 600 единици артилерия и десетки бойни самолети от Южна Корея, на преден план излязоха две неща: първо, Варшава бърза да подмени оборудването, дарено на Украйна, за да помогне на Киев да се бори с руската инвазия , и, второ, страната бърза да модернизира и развие армията си.
По силата на това споразумение със Сеул Варшава ще закупи 980 танка, базирани на южнокорейския модел K2, 648 самоходни бронирани гаубици K9 и 48 изтребителя FA-50, каза министерство на отбраната, цитирано от Си Ен Ен. Първите 180 танка K2, произведени от Hyundai Rotem и оборудвани с автоматично зареждащи се 120 мм оръдия, се очаква да пристигнат тази година, а производството на 800 модернизирани танка ще започне през 2026 г. в Полша, заявиха от министерството.
Първите 48 гаубици K9, произведени от Hanwha Defense, също се очаква да пристигнат тази година, като доставката на втора партида от 600 трябва да започне през 2024 година. От 2026 г. те ще се произвеждат в Полша, каза министерството.
Коментарите на ведомството идват след като на 22 юли министърът на отбраната Мариуш Блашчак написа в Туитър, че сделката „значително ще повиши сигурността на Полша и силата на полската армия“.
Пенсионираният южнокорейски генерал Чун Ин-бум оцени, че сделката с Полша е най-големият договор на Сеул за износ на оръжия досега, посочи Си Ен Ен.
Всъщност войната в Украйна увеличи геополитическите залози и доведе до ускоряване на действията на Полша за модернизиране, развитие и окрупняване на въоръжените ѝ сили.
Агенцията за международна търговия към министерството на търговията на САЩ очевидно следи отблизо развитието на полската армия, тъй като констатира: „Промените се случват във всички области на отбраната на Полша, включително структурата на силите и личния състав, програмите за обучение, доктрините и процедурите за сигурност. Плановете за модернизация включват подобряване на капацитета/мобилността на войските и системите за противовъздушна отбрана, както и по-нататъшно развитие на професионалната армия. Полша е начело на страните от бившия Източен блок по отношение на трансформацията на оборудването от съветската епоха към модерни платформи на НАТО. Общата стойност на плана за модернизация за периода 2020-2035 г. се оценява на 133 млрд. долара.“
Очевидно кризата с Украйна доведе до това, че Полша преодоля съществуващото в голяма част от Европа убеждение, че конвенционалната война е нещо от миналото, коментира „Политико“. И Варшава изгражда това, което е на път да я превърне в страната от Евросъюза с най-мощните сухопътни войски. Не случайно полският премиер Матеуш Моравецки каза в навечерието на националния празник на страната си: „Полската армия трябва да е толкова мощна, че да не ѝ се налага да се бие само поради силата си“.
Неизбежно темповете и решителността на развитието на полската армия предизвикват сравнения с развитието на германските въоръжени сили. Докато в Берлин продължават обсъжданията как да бъдат похарчени обещаните от канцлера Олаф Шолц 100 млрд. евро за отбрана, Полша вече прави значителни стъпки. Варшава заяви, че ще увеличи разходите си за отбрана от сегашните 2,4% от БВП на 5 процента. А Германия, която миналата година похарчи 1,5% от своя БВП за отбрана, все още обсъжда как и кога ще може да постигне целта от 2%, определена на срещата на върха на НАТО през 2014 г.
Полша си постави за цел до 2035 г. армията ѝ да наброява 300 000 души (днес числеността ѝ е 155 000).
В същото време засега остава без отговор въпросът дали военната мощ на Полша ще се трансформира в политическо влияние на Варшава в Европа.
На везните ще бъдат поставени, от една страна, обвиненията на Брюксел, че Варшава не зачита върховенството на закона и демократичните норми. От другата обаче – и то на фона на неприятната изненада в Украйна – ще застане отбранителния капацитет и способността за гарантиране на сигурност. И възниква въпросът кое ще бъде оценено като по-жизненоважно: демокрацията или сигурността.
За отбелязване е, че макар и да подразни Вашингтон със сделката си със Сеул, Варшава купува доста оръжия и от САЩ – страната подписа сделка за купуване на оръжия на стойност 4,9 млрд. евро със САЩ, включваща доставката на 250 танка „Ейбрамс“. Нейните военновъздушни сили са оборудвани с американски изтребители Ф-16 и през 2020 г. Варшава подписа сделка за 4,6 милиарда долара за 32 изтребителя Ф-35. Но фокусът на неотдавнашните ѝ военни разходи беше Южна Корея, с която Полша подписа редица сделки за закупуване на танкове, самолети и други оръжия.
Досега Полша е поръчала от Сеул оръжия на стойност между 10 и 12 милиарда долара, каза Мариуш Сиелма, редактор и анализатор в „Нова Техника войскова“, уебсайт за новини и анализи на военните технологии.
Сделките включват 180 танка K2 Black Panther, 200 гаубици K9 Thunder, 48 леки щурмови самолета FA-50 и 218 ракетни установки K239 Chunmoo . Това е само използваното оборудване. но Полша има апетит и за нови оръжия.
В допълнение към незабавните доставки, корейците се очаква да доставят общо 1000 танка K2 и 600 гаубици K9 до средата, най-късно до края на настоящото десетилетие.
Покупките от Южна Корея не може да са по вкуса и на френския президент Еманюел Макрон и неговите мечти за „стратегическа автономия“, в която той си представя Европа, способна да се защитава с произведени на континента (най-вероятно френски) оръжия.
Дружбата си е дружба, но оръжията струват пари, поради което САЩ и Франция не може да не скърцат със зъби пред факта, че южнокорейските отбранителни компании Hyundai Rotem, Korea Aerospace Industries и Hanwha Defense очакват да изнесат оръжия за до 14,5 млрд. долара за Полша, коментира „Дифенс нюз“.
Желанието на Полша да постигне военна мощ и по-голяма геополитическа тежест отива извън амбициите за конвенционална военна мощ. В началото на октомври президентът Анджей Дуда даде да се разбере, че Полша е отворена за разполагането на ядрени оръжия на своя територия и е обсъдила идеята със САЩ, съобщи „Ноутс фром Поланд“. В интервю за „Газета виборча“ президентът беше попитан за идеята за „ядрено споделяне“ – система в НАТО, в рамките на която страните от пакта, които нямат собствени ядрени оръжия, приемат такива от страни, които имат. На този въпрос Дуда отговори: “Винаги има потенциална възможност да участваме в програмата за споделяне на ядрени оръжия. Разговаряхме с американските лидери за това дали Съединените щати обмислят такава възможност. Въпросът е отворен.“
В този дух се изказа и лидерът на управляващата партия Право и справедливост Ярослав Качински, който през октомври заяви пред „Полские радио“, че присъединяването на Полша към програмата за споделяне на ядрени оръжия „би било нещо много добро“ и той „напълно го подкрепя“. Все пак през пролетта Качински заяви, че „би искал Полша да има ядрено оръжие“, но призна, че „тази идея е нереалистична“.
Въпреки гигантската сделка с Южна Корея, действията на Полша към създаване на мощна армия се радват на адмирации от страна на Вашингтон. В края на октомври Държавният департамент констатира: „Полша е силен съюзник в НАТО от присъединяването си към Алианса през 1999 г. и е опора на сигурността на източния фланг. Полша се ангажира да споделя тежестта и изпълнява ангажиментите си към решението от Уелс да изразходва два процента от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана и да инвестира 20 процента от своя бюджет за отбрана в основно оборудване. През март 2022 г. полското правителство прие ново законодателство, което задължава Полша да изразходва три процента от БВП за отбрана от 2023 г. и предложи удвояване на размера на полските въоръжени сили до 2030 г.
Полша е ключов стратегически съюзник в Централна Европа и си сътрудничи със Съединените щати на международни форуми за насърчаване на стабилността и сигурността в региона и извън него. По протежение на източния фланг на НАТО Русия продължава да участва в чести злонамерени влияния и хибридни дейности, включително кибернетични, и използва други нетрадиционни тактики, за да подкопае нашата колективна сигурност. Противодействието на хибридните заплахи и проактивното повишаване на устойчивостта на ключова инфраструктура и критични сектори е основен приоритет на Алианса.
Заедно Съединените щати и Полша поддържат предна позиция, за да защитават Алианса и да се противопоставят на Русия, която продължава да подкопава основания на правила международен ред. Съединените щати ръководят засилената бойна група за предно присъствие (eFP) в Полша и разполагат ротационен боен екип от бронирана бригада в рамките на операция Atlantic Resolve, финансирана чрез Европейската инициатива за възпиране. В момента приблизително 10 000 американски служители са на ротационен принцип в Полша.“ И със задоволство припомня, че на 12 септември Полша официално поиска 96 бойни хеликоптера AH-64E Apache – сделка на стойност над 7 млрд. долара, която – ако бъде сключена – ще превърне Полша във втория по големина потребител на Apache в света след САЩ.
Войната в Украйна ще приключи по един или друг начин. И с основание възниква въпросът за какво ще може да бъде използвана мощната полска армия при отсъствието на преки заплахи за сигурността на Стария континент?
Източник: БТА