Германският канцлер Олаф Шолц представи в статия в сп. „Форин афеърс“ своето виждане за това как да бъде избегната нова студена война в един многополюсен свят.
Светът е в повратна точка. Войната на Русия срещу Украйна сложи край на една епоха. Нови сили се появяват или възраждат, включително силният в икономическо отношение и настъпателен в политически план Китай. В този нов многополюсен свят различни страни и модели на управление си съперничат за власт и влияние, пише Шолц в статията, публикувана онлайн днес.
Той отбелязва, че Германия прави всичко възможно, за да защитава и поддържа един международен ред, основан на принципите в Устава на ООН. По думите му страната е решена да бъде гарант за европейската сигурност, строител на мостове в Европейския съюз и защитник на многостранните решения на глобалните проблеми, тъй като според него това е единственият начин тя „успешно да навигира през геополитическите пукнатини на нашето време“.
Епохалната промяна не включва само войната в Украйна и европейската сигурност, отбелязва той и посочва, че централният въпрос е как европейците и ЕС да останат независими играчи в един все по-многополюсен свят. Според него Германия и Европа могат да помагат за защита на основания на правила международен ред, без да се поддават на възгледа, че светът е обречен отново да се раздели на съперничещи си блокове.
„Историята на моята страна ѝ възлага особена отговорност да се бори срещу силите на фашизма, авторитаризма и империализма. В същото време нашият опит от това, че сме били разделени на две по време на идеологическо и геополитическо съперничество, ни прави особено способни да разбираме рисковете от нова студена война“, заявява Шолц в статията.
През 2014 г. Русия окупира и анексира Крим и изпрати войски в части на Донбас в Източна Украйна в пряко нарушение на международното право и руските договорни ангажименти, пише той. През осемте години, последвали незаконната анексия на Крим и избухването на конфликта в Източна Украйна, Германия и нейните европейски и международни партньори от Г-7 съсредоточиха усилията си върху гарантиране на суверенитета и политическата независимост на Украйна, предотвратяване на по-нататъшно изостряне на ситуацията, възстановяване и запазване на мира в Европа. Германия заедно с Франция се ангажира в т.нар. Нормандски формат, довел до Минските договорености и Минския процес, съгласно които Русия и Украйна бяха призовани да се ангажират с прекратяване на огъня и редица други стъпки. Въпреки пречките и липсата на доверие между Москва и Киев, Германия и Франция поддържаха процеса. Но заради ревизионизма на Русия дипломацията не можа да успее, отбелязва канцлерът.
„После жестокото нападение на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. доведе до напълно нова реалност: империализмът се завърна в Европа“, пише Шолц. „Но въздействието от войната на Русия се разпростира извън Украйна. Когато Путин даде заповедта за атака, той разруши европейска и международна архитектура на мира, изграждана с десетилетия. Под ръководството на Путин Русия пренебрегна дори най-основните принципи на международното право, съдържащи се в Устава на ООН: отхвърлянето на употребата на сила като средство на международната политика и обещанието за зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на всички страни. Действайки като имперска сила, сега Русия се опитва да преначертае границите със сила и отново да раздели света на блокове и сфери на влияние“, посочва той.
По думите му светът не трябва да позволява на руския президент Владимир Путин да постигне целта си и „реваншисткият империализъм на Русия трябва да бъде спрян“. „Решаващата роля на Германия в този момент е да се прояви като един от основните доставчици на сигурност в Европа, като инвестираме в нашата армия, подсилим европейската отбранителна промишленост, увеличим военното си присъствие на източния фланг на НАТО, обучаваме и екипираме въоръжените сили на Украйна“, заявява Шолц.
Според него новата роля на Германия ще изисква нова стратегическа култура и стратегията за национална сигурност, която неговото правителство ще приеме след няколко месеца, ще отразява това. Той отбелязва, че през последните три десетилетия решенията за сигурността на Германия и екипирането на нейната армия са се вземали в обстановка на мир в Европа, а сега водещият въпрос ще бъде на кои заплахи тя и съюзниците ѝ да противодействат на континента, като най-непосредствената от тях идва от Русия.
По думите му трансатлантическото партньорство е от ключово значение за справянето с тези предизвикателства. „Президентът на САЩ Джо Байдън и неговото правителство заслужават похвала за изграждането и инвестирането в силни партньорства и съюзи по света. Но едно балансирано и устойчиво трансатлантическо партньорство също така изисква Германия и Европа да играят активни роли“, посочва канцлерът, като изтъква, че Германия ще отдели два процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана.
Той отбелязва, че едно от първите решения на неговото правителство след руското нахлуване в Украйна е било създаването на специален фонд в размер на близо 100 милиарда долара за подобряване на екипирането на германската армия, като за тази цел дори е била променена конституцията на Германия. По думите му „това решение бележи най-рязката промяна в германската политика по сигурността от създаването на Бундесвера през 1955 г.“
„Тези промени отразяват една нова мисловна нагласа в германското общество. Днес в голямото си мнозинство германците са съгласни, че тяхната страна има нужда от армия, способна и готова да възпира нейните противници и да защитава нея и нейните съюзници. Германците подкрепят украинците, които защитават своята страна от руската агресия“, заявява Шолц, като изтъква, че от 2014 до 2020 г. Германия е била най-големият комбиниран източник на частни инвестиции и правителствена помощ за Украйна, а след руската инвазия е засилила своята финансова и хуманитарна подкрепа и е съдействала за координиране на международния отговор по време на своето председателство на Г-7.
Шолц отбеляза, че повратният момент, в който се намира светът, също така е накарал неговото правителство да преосмисли установения от десетилетия принцип на германската политика за износа на оръжия и сега за първи път в най-новата си история Германия доставя оръжия във война между две държави.
Според него действията на НАТО не трябва да водят до пряка конфронтация с Русия, но е необходимо алиансът да не позволи по-нататъшна руска агресия. За тази цел Германия значително е увеличила присъствието си на източния фланг на НАТО, подсилвайки ръководената от нея бойна група на алианса в Литва и отделяйки бригада за гарантиране на сигурността на балтийската държава. Германия също така предоставя войски за бойна група на НАТО в Словакия, германските военновъздушни сили помагат за наблюдение и обезпечаване на сигурността на въздушното пространство на Естония и Полша, а германският флот участва в дейности на НАТО за възпиране и отбрана в Балтийско море. По думите му Германия ще предостави бронирана дивизия и значителни военновъздушни и военноморски ресурси за новия модел на силите на НАТО, насочен към подобряване на възможностите на алианса за бърз отговор на всякакви непредвидени ситуации, а също така ще купи изтребители Ф-35, способни да изпълняват както конвенционални, така и ядрени мисии.
„Нашето послание към Москва е много ясно: ние сме решени да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО от всякаква възможна агресия. Ще спазваме сериозното обещание на НАТО, че нападение срещу някой от съюзниците ще бъде разглеждано като нападение срещу целия съюз. Ние също така ясно показваме на Русия, че реториката ѝ напоследък във връзка с ядрените оръжия е безразсъдна и безотговорна“, заявява Шолц.
По думите му една от многото погрешни сметки, направени от Путин, е допускането му, че нахлуването на Русия в Украйна ще доведе до обтягане на отношенията между неговите противници. „Всъщност се случи обратното: ЕС и трансатлантическия съюз са по-силни от когато и да било преди. Това е най-очевидно в безпрецедентните икономически санкции, на които е подложена Русия . . . Путин трябва да разбере, че нито една санкция няма да бъде отменена, ако Русия се опитва да диктува условията на евентуална мирна сделка“, казва той.
Канцлерът отбелязва, че войната също така е послужила като катализатор за промени в икономическата и енергийната политика, които според него ще навредят на Русия в дългосрочен план и ще дадат тласък на прехода към чиста енергия, който вече е бил започнат.
„Путин искаше да раздели Европа на зони на влияние и да раздели света на блокове между велики сили и васални държави. Вместо това неговата война само послужи за напредъка на ЕС“, заявява Шолц, като припомня, че на Европейския съвет през юни ЕС е дал на Украйна и Молдова статут на „страни кандидати“ и е потвърдил, че бъдещето на Грузия е в Европа, а също така е било постигнато съгласие, че приемането на държавите от Западните Балкани в ЕС трябва да стане реалност.
В по-широк план според канцлера ЕС трябва да преодолее стари конфликти и да намери нови решения, включително в миграционна и фискалната политика. В Европа ще продължат да идват хора и континентът има нужда от мигранти, затова ЕС трябва да разработи имиграционна стратегия, която да е прагматична и съобразена с неговите ценности, посочва той. По думите му това означава намаляване на нелегалната миграция и укрепване на законните начини за пристигане в Европа, в частност за квалифицираните работници, от които се нуждае европейският трудов пазар. Във фискалната политика Шолц отбелязва, че ЕС е създал фонд за възстановяване и устойчивост, който също така ще помага за справяне със сегашните трудности, свързани с високите цени на енергията.
Според него ЕС трябва да сложи край на „егоистичните тактики за блокиране“ при процесите на вземане на решения, като премахне възможността отделни страни да налагат вето върху определени мерки. „С разрастването на ЕС и превръщането му в геополитически играч бързото вземане на решения ще бъде ключът към успеха. По тази причина Германия предлага постепенно разширяване на практиката на вземане на решения с гласуване с мнозинство в областите, за които в момента се отнася правилото за единодушието – като външната и данъчната политика на ЕС“, казва той.
Шолц смята, че Европа трябва да продължи да поема по-голяма отговорност за своята сигурност и се нуждае от координиран и цялостен подход към изграждането на собствен отбранителен потенциал.
По думите му „НАТО е върховният гарант за евроатлантическата сигурност“ и алиансът ще стане по-силен с приемането на Финландия и Швеция. „Но силата на НАТО нараства и когато неговите европейски членове независимо предприемат стъпки към по-голяма съвместимост между техните отбранителни структури в рамките на ЕС“, заявява канцлерът.
Той казва, че не споделя поддържания от мнозина възглед, според който светът се намира на прага на епоха на двуполюсност в международния ред и се задава нова студена война – между САЩ и Китай. Според Шолц това, което се случва в момента, е края на една изключителна фаза на глобализацията – историческа промяна, ускорявана от външни сътресения като пандемията от коронавируса и войната на Русия в Украйна. „През тази изключителна фаза Северна Америка и Европа преживяха 30 години на стабилен растеж, високи нива на заетост и ниска инфлация, а САЩ станаха решаващата сила в света – роля, която те ще запазят през 21-ви век“, пише канцлерът.
Той отбелязва, че през този период след Студената война Китай също така е станал глобален играч. По думите му възходът на Китай не е основание за изолиране на страната или за ограничаване на сътрудничеството, но и нарастващата мощ на Китай не оправдава претенции за хегемония в Азия и извън нея.
Шолц посочи, че при неотдавнашното си посещение в Пекин е изразил твърда подкрепа за основания на правила международен ред и за отворена и честна търговия. „В съгласие с европейските си партньори Германия ще продължи да настоява за равнопоставено игрално поле за европейските и китайските компании. Китай прави твърде малко в това отношение и извършва забележителен завой към изолация, като се отдалечава от отвореността“, изтъква той.
Канцлерът отбелязва, че при посещението си също така е изразил тревога заради нарастващата несигурност в Южнокитайско море и Тайванския проток и е поставил под въпрос китайския подход към човешките права и индивидуалните свободи. „Зачитането на основните права и свободи никога не може да бъде „вътрешен въпрос“ за отделните държави, защото всяка държава членка на ООН обещава да ги спазва“, заявява той.
В същото време много страни в Африка, Азия, Карибския регион и Латинска Америка стават по-проспериращи, посочва канцлерът, като подчертава, че тези региони имат право да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията, и да искат да играят по-голяма роля в световните дела в съответствие с нарастващата им икономическа и демографска тежест.
Свободата, равенството, върховенството на закона и достойнството на всеки човек са ценности, които не се отнасят само за това, което по традиция се разбира под Запад, а се споделят от хора и правителства по света и са утвърдени в Устава на ООН като основни човешки права, отбелязва Шолц. „Но автократичните и авторитарни режими често оспорват или отричат тези права и принципи. За да ги защитят, страните от ЕС, включително Германия, трябва да си сътрудничат по-тясно с демокрациите извън Запада, както е традиционно дефиниран“, казва той.
Канцлерът смята, че в един многополюсен свят диалогът и сътрудничеството трябва да се простират и извън „демократичната зона на комфорт“, включвайки също така държави, които не са възприели демократичните институции, но подкрепят основания на правила международен ред.
Според него периодите на относителен мир и благоденствие в човешката история не би трябвало да бъдат „редки паузи или просто отклонения от историческата норма, при която грубата сила определя правилата“. По думите му е необходимо да се обърне тенденцията на агресия и империализъм, а за тази цел „Германия и нейните партньори в ЕС, САЩ, Г-7 и НАТО трябва да защитават своите отворени общества, да се застъпват за своите демократични ценности и да засилват своите съюзи и партньорства“. „Но ние трябва също така да избягваме изкушението отново да разделим света на блокове. Това означава да полагаме всички усилия да изграждаме нови партньорства, прагматично и без идеологически наочници“, заявява Шолц.