Високата инфлация кара британците да излизат на протести. Но не става дума само за пари – здравеопазването е в тежка криза, лекари говорят за „катастрофална ситуация“. Стотици умират, без да се доберат до болница.
Нова година, нови стачки: така изглежда ситуацията във Великобритания през януари 2023-та. Медицинските сестри отново стачкуват, служителите в спешната помощ се присъединяват към тях, както и учители, автобусни шофьори и служители в железопътния транспорт. Последните подновиха ефективните стачни действия на 3 януари.
Различни синдикати призовават за преустановяване на работата, а резултатът за обикновените граждани е, че всички пътувания са затруднени. За мнозина това означава, че не могат да работят или че семейните им бюджети се натоварват допълнително – и то сега, когато животът и бездруго е много скъп.
Синдикатите обвиняват правителството
Мик Линч – генерален секретар на транспортния синдикат RMT, който представлява работещите в железниците, подчертава, че с удоволствие би помогнал за уреждането на спора. Но работодателите не предлагат никакви компромисни стъпки. От средата на декември между двете спорещи страни цари ледено мълчание, казва Линч. Той обвинява правителството, че блокира постигането на споразумение и използва ситуацията, за да злепоставя синдикатите.
Инфлацията във Великобритания е над 10 процента. Но не само високите цени изкарват хората на улицата. Линч казва, че се борят и за по-добри работни условия. “Ако не защитаваме тези искания, ще се окажем като всички нископлатени работници в това общество, които имат несигурна работа и зависят напълно от това, което работодателят им наложи”, обяснява синдикалистът.
Одобрение за стачките на медицинските служители
Правителството пък обвинява синдикатите, че се противопоставят на реформите. Железопътната стачка буди сериозно недоволство сред голяма част от хората. При медицинските сестри и болногледачите ситуацията обаче е коренно различна. Техните протести събират одобрението на 66 процента от британците. Стачката на парамедиците също се ползва със значителна подкрепа.
Ричард Уебер е санитар от спешната помощ. По време на последната си смяна той, подобно на много негови колеги, бил принуден да прекара часове в линейката, защото за пациента в нея не можело да се намери свободно легло. Болниците са препълнени. “Намирам го за гротескно – спешно болен човек трябва да чака навън в линейка в продължение на осем или десет часа, за да бъде приет”, казва той.
Стотици умират заради проблемите в спешната помощ
Проблемът е системен. “Има твърде малко персонал в областта на медицинските грижи и твърде ограничен капацитет от легла. Най-важната задача е болниците да разширят обема на здравните грижи и да се инвестира повече в целия сектор”, твърди Уебър.
От професионалното сдружение на лекарите в спешната помощ са изчислили, че на седмица умират между 300 и 500 души, защото системата за спешна медицина вече не функционира както трябва.