39,5% е била избирателната активност на предсрочните избори на 2 октомври. Това е в рамките на прогнозираното. Около 2 600 000 души са отишли да гласуват. Какво следва? Пред ФАКТИ говори социологът Васил Тончев.
– Г-н Тончев, изборите минаха. Седем партии влизат парламента. Нещо оптимистично виждате ли?
– Не се вижда някакъв вариант, който да породи някаква надежда в страната. При тези обстоятелства трябва да се взимат мерки, защото е наложително.
– В смисъл…
– Трябва да се водят разговори, да им диалог. Трябва да има нормално правителство, което да поеме отговорност за страната. Видяхме какво стана с „Има такъв народ“, които не поеха отговорност, и как постепенно, даже не постепенно, а резонно слязоха от политическата сцена.
– Вотът показва „още от същото“. Кога това и виждате ли как то може да се поправи?
– Може да се поправи, когато се изгради нормална политическа система, в която лявото е ляво, а дясното е дясно.
– Сега много ли се размиват?
– Сега лявото го няма. Това, което направи Корнелия Нинова с БСП, е да вкара партията в патриотичната нисша – ляво-консервативната, а това не отговаря на никакви съвременни критерии за лява политика, за евроинтеграция на европейски ценности.
– Чуваме от повечето партии „… аз с този няма да работя“. Това до какво ще доведе?
– Ще разберем. Но успехът, който могат да направят партиите, се изпълва сега със смисъла на думата – единство. Формулата на успеха се крие и в думата – солидарност, за да минем през кризата. Тези партии, които не заемат тази позиция, ще губят електорална тежест.
– Как гледате и как си обяснявате ниската избирателна активност?
– Има няколко обяснения. Вече почти няма купен вот, защото много сериозни мерки се взеха при последните 2-3 избора. Машинният вот отля значително количество избиратели, които се бяха научили, че трябва да им се плаща, за да гласуват. А и просто много възрастни хора си казват, че това не е за тях. Говоря за чисто психологически шок, не че толкова не могат да се справят с машината. Просто си казват, че вече това не е техният свят и ограничават политическата си активност.
– Все още ли машините затрудняват избирателите. Ваши колеги казват, че те са причината около 500 000 човека да не отидат до изборните секции?
– Чак 500 000 ми се вижда много, но в рамките на 200 000 – 300 000, може би. Това също не е малко, това е някаква културна граница. По-малко образовани, на по-голяма възраст казват, че това – с машините, е за младите…
– Много партии влизат в парламента и все по-трудно става обединението им. Такова бъдеще ли очаква политическата ни система?
– За момента е така. Може би в по-дългосрочна перспектива няма да е така, но в момента ситуацията е такава. В миналия парламент бяха седем партии, сега пак са толкова. Имаме голямо раздробяване и това прави много трудно коалирането. Просто партиите са разнопосочни.
– ГЕРБ-СДС са първа политическа сила. Кабинет без тях може ли да има?
– ГЕРБ-СДС са непреодолими за кабинет, но това не ги прави много щастливи. Това, че трябва да поемат отговорност и да направят кабинет, е още по-трудно за тях, предизвикателство е за тях. Ние видяхме как се държаха в неделя вечер. Те не застанаха в ролята на победител и по никакъв начин не се обърнаха към хората. Когато имаш успех, когато имаш най-голяма подкрепа и интерес, когато хората очакват от теб да се появиш и да кажеш какво ще правиш… А теб те няма? Такова поведение е много пасивно, много депресиращо.
– Президентът Румен Радев колко печели от тези избори?
– Той се държа на равна дистанция от всички.
– Но всички партии имаха упреци към служебния кабинет?
– Това бе част от играта, защото критикуващите партии очакваха, че така по-лесно ще стигнат до определено количество избиратели. Както виждаме, на почти всички, които го използваха, не им се получи.
– Има ли нещо, което ви направи впечатление по време на кампанията?
– Ако направим една аналогия между това, което се случи в неделя вечер, и това, което се правеше преди 5 години, се вижда, че изборите се омаловажават. Преди 5 години се организираше международен пресцентър. Първият, вторият, третият и т.н. даваха пресконференции, обясняваха какво ще правят. В неделя какво стана – едните ги няма, а другите ги гонят по улиците, за да кажат нещо, а журналистите ще се избият в някаква суматоха. Това какво е, това не прилича на европейска държава.