Докато работех над статията си „Вълчето писмо на българите“, ме осени идея, която в първия момент отхвърлих като неправдоподобна и дори скандална. Но дните минаваха, тази идея натрапчиво завладя съзнанието ми и колкото повече разсъждавах над нея, търсейки доводи, с които да я опровергая, толкова по-възможна и реалистична ми се струваше тя. Накрая си дадох сметка, че основната причина да я отхвърлям е рутината, навикът, канонът, наложен в „историческата наука“, в която – както напоследък се убеждаваме – има твърде малко научност.
Идеята ми е свързана с произхода и името на върховния бог в „древногръцкия пантеон“ ЗЕВС и на народите, които са го почитали в най-стари времена.
За да я представя, се налага да повторя някои твърдения на древните автори, които вече съм цитирала в статията си за „вълчето писмо“ ( разширеният вариант в блог.бг ). Ето какво пише Павзаний в „Нещата в Аркадия“ ( „Описание на Елада“ ) за деянията на Ликаон, цар на Аркадия и син на Пеласг:
„Ликаон, синът на Пеласг, измислил следните неща, били по-умни от тези на баща му. Той основал града Ликосура на планината Ликей, дал на Зевс прозвището Ликейски и основал Ликейските игри. Твърдя, че Панатенейските не са основани преди Ликейските …“
Тъй като, според Аполодор, Пеласг, Ликаон и техните непосредствени наследници, са живели преди Девкалионовия потоп, когато е нямало и помен от “ гърците“ нито на Балканите, нито в Мала Азия, нито по егейските архипелази, следователно Зевс „Ликейски“ е пеласгийски бог. Ликейски означава „вълчи“, това няма нужда от доказване ( а ако има – доказват го категорично следващите редове в цитираното произведение на Страбон ). Но тогава какво означава името Зевс ?
Отдавна ни е внушено, че ZEUS означава просто БОГ – DEUS. Името на върховния бог не се изрича, той е просто БОГЪТ и толкова. Но названието Зевс винаги ме е смущавало с това начално З ( Z ), което го отличава от познатото Theos, Deos, Dion, с което са наричани боговете в гръцкия, латинския и други древни езици. Да, „d“ и „th“ лесно преминават в „z“, но нима разликата се дължи само на произношението, не е ли тя по-дълбока? Защо единствено „името“ Зевс се произнася по този начин?
Писала съм няколко пъти, че в най-древните названия се забелязва тавтология, която сякаш се стреми да „укрепи“ смисъла на дадено понятие, да го „впечата“ в човешкото съзнание. Това се дължи на натрупването на имена с едно и също значение, но на различни езици или диалекти, с които е наричан, в течение на времето, един и същи обект. Да, Ликийски означава „вълчи“, но всъщност и Зевс ще рече „ВЪЛК“!
Защо?
На староеврейски, който в много отношения е идентичен с арамейския език, ZEV или ZEW означава „вълк“. Не е трудно да се досетим,че думата идва от „зев“ – зевът на мощния звяр. Както е известно от името на гетския град Даусдава, DAUS е едно от тракийските названия на вълка. Да, коренът DEV, DIV ще рече „божество“, „божествен“, но той произлиза от същностите, които владеят природата – дивата природа! Именно тя е обожавана в най-древни времена от човека. А един от нейните най-ярки, най-умни и – ако щете – най-човекоподобни – представители, е вълкът. Това е животното, което умее да организира своя колективен живот по неумолими закони, възприети и от първичните човешки общества. От названието на великолепния хищник произхождат понятия като „вой“, „война“, „воин“, „войник“ и пр. Впрочем името на Фойник, син на Агенор и брат на Европа, Кадм и Килик, според мен, ще рече тъкмо „Войник“, респективно – Вълк.
Ликаон – Вълк – е общият прародител на пеласгийските народи, населили Балканите, Егея и Мала Азия. От него директно произлизат ликийците, които дори носят името му – „вълци“. Но, както отбелязах в статията си за “ вълчата писменост, името на фригите, кръвнородствени с мизите ( направо идентични с тях ), също произхожда от „вълк“. Фригите са бриги, според твърденията на Херодот и Страбон, който в своята „География“, Книга VII, гл.3 дори заявява направо:
„Самите фригийци, това са бригийци, някаква тракийска народност…“
Отдавна вече е установено, че коренът „бриг“ е образуван чрез инверсия на „бълг“. Така стигаме до нашия етноним – БЪЛГАРИ, чийто смисъл – “ ВЪЛЦИ“ – определих в статията си „Името България и етнонимът „българи“.
Но ето че в „Хекуба“ ( „Метаморфози“ ), великият римски поет Овидий директно нарича „фриги“ и троянците:
„Ей срещу Фригия, дето бе Троя…“, а също : „И щом пропадна съдбата фригийска…“ ( в контекста – съдбата на Троя, М.В.).
По името на своя първи цар Тевкър ( Teucer ), тъст на Дардан, троянците се наричат тевкри. Името е свързано с „дъбрава“, „гора“. Но ако заменим началното Т със Z, ще получим Zeucer – Зевкър. Дали името на първия троянски владетел е било ВЪЛК ? Ако това е така, то бихме открили последното етимологическо звено, което свързва народностните имена на ликийци, фриги, троянци, волски, „лидийци“, мизи и българи – в едно цяло!
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
* Авторката се извинява на читателите за допусната от нея печатна грешка в статията „Вълчето писмо на българите“. Градът, чийто владетел е бащата на Андромаха е Тива в Мизия. Но, в известен смисъл, „грешката е вярна“, тъй като в контекста на цитираната статия, мизи, фриги и троянци са едно цяло.