За много украинци в Русия бягството към Европа е повече от тежко пътуване, за което трябва дълго да се подготвят. То е борба за оцеляване.
„Всички се превърнаха в зверове“
След като е принудена да чака в сурови климатични условия в продължение на шест дни на контролно-пропускателния пункт от руската страна на границата с Естония, Аника разбира, че руските власти напълно са загубили човечността си. „Плачех, ридаех, когато виждах малките деца, колко жестоко беше всичко това и как в тези условия всички се превърнаха в зверове“, казва тя.
Когато през 2014 година започват военните действия в Донецк и Луганск, а с тях пристига и „руският свят“, Аника (чието име е променено от съображения за сигурност) заменя селото, в което живее, разположено близо до Мариупол, за относителното спокойствие на столицата Киев.
Щом започва войната на 24 февруари тази година, тя се опитва да се свърже с родителите си, които са останали в Донецк. След време успява да ги открие в Москва, където са избягали, защото пътят към Русия е далеч по-лесен за бягащите от окупираните райони.
След като прекарва 10 дни в Русия, тя тръгва за Естония, където на границата чакат поне 2000 души, както и дълга опашка коли.
Украинци, които искат да напуснат Русия, са блокирани на границата
Според Аника руските граничари умишлено държат украинските граждани на опашката, докато пропускат през границата хора от други националности. След 4 дни на опашка, за чакащите условията стават непоносими. „Чувстваше се сякаш температурата навън е 20 градуса под нулата. Опитахме се да се скрием, защото ръцете ни замръзваха“, разказва Аника, описвайки тълпата, стояща под проливния дъжд, продължил два дни. „Всичките ми дрехи бяха мокри. Изсипах по чаша вода от всяка обувка“. За 24 часа са пропуснати само петима украинци.
Доброволческата мрежа „Приятели на Мариоупол“ потвърждава, че през последната седмица на септември хиляди бежанци са били възпрепятствани да напуснат Русия. „Руските гранични власти наложиха много по-строг контрол. Опитват се да хванат хора, вероятно мъже, които се опитват да избягат от мобилизацията в Русия“, казва Александра Аверджанова, член на управителния съвет на организацията.
Когато Аника най-сетне пристига в Естония, се чуди как е възможно подобно нещо да се случва в 21 век. „Ако така се отнасят с хората по границите, какво правят със затворниците, с военнослужещите?“, пита се тя.
Естония също усложнява преминаването
През лятото доброволци предупредиха, че назрява хуманитарна криза, тъй като много украинци не се допускат на територията на Естония. Роденият в Донецк Данило е бил на гости на роднини в Русия, когато инвазията от 24 февруари променя света му. Той знае, че не разполага с достатъчно пари, за да се върне в Украйна.
В продължение на пет месеца 25-годишният мъж работи нелегално, за да оцелее и да събере средства, с които да напусне Русия. Данило е отчаян – за да работи законно в страната, трябва да придобие руско гражданство, което той не иска.
В средата на август младият мъж решава да опита да премине в Естония през контролно-пропускателния пункт Нарва, за да се срещне с майка си и брат си в Германия. „Попитаха ме защо съм останал толкова дълго в Русия“, разказва Данило за естонските граничари, които три часа по-късно му отказват да влезе в страната, защото е напуснал Украйна преди началото на войната. Така на Данило се налага да спи под открито небе.
След като граничните власти му предлагат да се върне с документи, с които да гарантира, че е турист и има билети за връщане, той го прави, но те отново му отказват и го отпращат. На следващия ден той преминава безпроблемно във Финландия, въпреки че това означава много по-дълго пътуване.
На стотици украинци е отказано влизане в Естония
Естонските власти потвърждават, че от началото на войната на поне 1091 украинци е било отказано влизане в Европейския съюз през Естония. Само през септември на 306 украинци е отказано – три пъти повече, отколкото през първите три месеца на войната.
„Една от причините за недопускане на дадено лице в страната може да бъде застрашаване на обществения ред или националната сигурност“, заявява Егерт Белицев, ръководител на естонския отдел за граничен контрол. От 24 февруари досега в Естония са влезли около 109 000 украински граждани. „Сред тези, на които е отказано влизане, са например хора, които живеят и работят в Русия от дълго време и които не идват в Естония като бежанци, а по-скоро като туристи или за да посетят роднини или приятели“, казва Белицев.
„Не пускаме всеки, който твърди, че е украинец“
Въпреки че няма правно основание за това, естонските власти изглежда имат различно отношение към мъже от окупираните украински райони, които според тях са останали твърде дълго в Русия. Пред ДВ и друг украински бежанец споделя, че граничните служители в Нарва са му отказали да влезе в Естония, защото е пребивавал твърде дълго в Русия. Той е напуснал Украйна след инвазията на 24 февруари, но е избрал по-лесния вариант – двуседмично пътуване през Русия до естонската граница.
„Не пускаме всеки, който твърди, че е украинец“, казва Каймо Кууск, посланик на Естония в Украйна. „За твърде много време в Русия не се смятат две седмици. Става дума за повече от 10 години.“ Подобни изявления обаче не се потвърждават на практика. Твърдият подход на Естония не отчита предизвикателствата, пред които са изправени украинците, бягащи от войната. Доброволци казват, че понякога бежанците се нуждаят от седмици, за да организират пътуването си и да се възстановят след бягството от раздираните от войната райони на Украйна.