Руски войски, струпани на Херсонския плацдарм на западния бряг на Днепър, активизирани украински бойци, насърчени от успехите си, евакуиращи се цивилни . . . Ще стане ли Херсон арена на голямо сражение или пък руснаците ще се опитат да минат реката в обратна посока, за да не бъдат обкръжени?
„Това е стратегическа точка предвид разположението ѝ на Днепър. А има и символично значение“, обяснява Олга Шириак от Института за Средния изток (Middle East Institute), която изучава Източна Европа и постсъветското пространство.
„Херсон е единственият превзет областен център“ и най-стойностното руско завоевание от началото на инвазията на 24 февруари, напомня капитанът първи ранг в оставка Валентин Матею, бивш член на румънското военно разузнаване.
От картата се вижда, че са налице всички условия градът да стане едно от онези трагични и решаващи места, където понякога се решават конфликтите, сред развалините на селища, превърнати в гробове.
Сталинград
„Градовете са определящи за изхода на една война“, припомни наскоро френският генерал в оставка Мишел Яковлеф. „Всяка битка носи името на някой град. Сталинград не е поле, засято с картофи“, отбеляза той, говорейки за най-известната от всички градски битки в новата история – между съветската армия и силите на Оста през 1942-1943 г.
Руските войници в Херсон и района са много и са калени в бой. Те поначало са в благоприятно положение да бранят позициите си, да се укрепят в града и да причинят чудовищни загуби, ако украинците решат да го щурмуват – операция, която винаги се плаща с много жертви и разрушения.
Само че са разположени по западния бряг на Днепър, на ивица, широка близо 140 километра, реката е зад гърба им, а рубежите за отстъпление – отвъд водите ѝ, през които би трябвало да се прехвърлят под високоточния обстрел на украинската артилерия. А има и опасност да попаднат в обкръжение.
„Стратегическа уязвимост“
„Качествени войски, но поставени в задънена улица. Херсон може да бъде превърнат в нов Сталинград“, разсъждава Матею, според когото руснаците страдат от „стратегическа уязвимост“, след като са оставили украинците да използват умението си да маневрират – например изграждайки плацдарм отвъд река Ингулец, приток на Днепър, което създава риск да разцепят руския фронт.
Преди контранастъплението от края на август „украинците системно подготвяха бойното поле“, като разрушаваха мостовете, логистичните възли, командните центрове, „а руснаците не реагираха адекватно“, посочва той.
„Мисля, че руснаците ще се опитат да превърнат Херсон в център на съпротива, същевременно избягвайки обкръжение“, прогнозира бившият военен наред с Олга Шириак.
Според украинеца Михайло Самус, ръководител на Нова мрежа за геополитически изследвания (New Geopolitics Research Network), „вече няма смисъл от Херсонския плацдарм на десния бряг на Днепър. Тези сили бяха заели позиции за атака срещу Николаев и Одеса (в западна посока, бел. АФП). Отдавна трябваше да бъдат изтеглени“ и прехвърлени на изток от Днепър, казва той.
Варианти за украинците
Как обаче ще постъпят украинците?
Те „няма да водят битка за Херсон, те не разрушават градовете като руснаците в Мариупол“, уверява Самус.
„Ще задържат руските войски там, където са, и в един момент ще могат да ги обградят в „чувал“, предполага Бен Ходжис, генерал в оставка от САЩ.
Ако те продължат да напредват, „ще навлязат в предградията на Херсон и става опасно. Градските битки винаги водят до големи човешки загуби за атакуващите – убити са вече много украински войници, а колкото до щетите, това може да доведе до един нов Мариупол“, казва той.
„Градът ще е много по-ценен и за двата лагера, ако остане невредим“, смята френският изследовател Пиер Грасер от центъра „Сирис“ (Sirice, Sorbonne-Identités, relations internationales et civilisations de l’Europe).
„Това е дилема за Валерий Залужни“, командващия украинските войски“, резюмира Матею. Той „е подложен на политически натиск, президентът иска тази стратегическа победа. Херсон отваря път към бойното поле на юг“, към Крим, анексиран през 2014 г. от Москва, пояснява експертът.
Както отбеляза на един колоквиум генерал Яковлеф, според сегашните доктрини превземането на един защитаван град предизвиква „морално отвращение“ – „да го обсаждаш толкова дълго, колкото е необходимо, или да го унищожиш, като го превърнеш в прах и пепел“.
Източник: БТА