„ЗАЩИТАТА НА ГАЛИЛЕЙ“ – роман и есета от Октавиан Палер
ОКТАВИАН ПАЛЕР / 1926 – 2007/, белетрист, публицист и философ. Роден в Лиза, окръг Брашов, учил в прочутия букурещки лицей „Спиру Харет”, след което завършва философия и право в Букурещкия университет. Работил в различни литературни редакции в румънската столица, а също и като директор на Националното радио и Националната телевизия. През 1983 година се обявява открито против режима на диктатора Николае Чаушеску и се посвещава изцяло на литературната си дейност.
Автор на романите „Живот на една гара”, / преведен на български/, „Един щастлив човек” и на редица книги с публицистика е есеистика, сред които по- известни са: „Дон Кихот на Изток”, „Защитата на Галилей”, „Сърдечни полемики”, „Субективни митологии”, „Самотни приключения”, „Време за въпросите” и др. Носител на награди на Румънската академия и Съюза на румънските писатели”. Негови книги са преведени на редица европейски езици.
Романът „Защитата на Галилей“, един от най-важните и превеждани опуси на Октавиан Палер, е от онези книги, които най- точно определят неговия профил, полемичната му природа. Мъдър текст, който ни дава примерен дискурс за дилемите на една епоха, близка по дух до нашата. „Защитата на Галилей“ ни говори за трудността да направиш верния избор в условия на политически борби и репресии, между откритото казване на Истината, с риск от окончателно унищожение, и официалния отказ от нея, за да я потвърдиш отново и категорично, но по заобиколни и по-малко опасни начини, да допуснеш и известни компромиси пред собствената си съвест, но в крайна сметка да я отстоиш. Да я заявиш пред света!
„ПИЯНСТВО С МАРКС“, избрани стихове от Мирча Динеску
В творчеството на съвременния румънски поет- дисидент Мирча Динеску / род. 1950/ класическите традиции са изненадващо органично съчетани с едно смело новаторство, следващо традициите, както на румънската, така и на световната поезия, при това пречупено по особен, неповторим начин. Стиховете на Динеску звучат странно, парадоксално, и може да се каже, че са една оригинална и многостранна смесица от лирика и философия, фантастика и реалност, при един искрен, дълбоко хуманен поглед към света.
МИРЧА ДИНЕСКУ „СЪМНЕНИЯТА НА ГОДЕНИКА“
Имам си дупка на пода –
не е капиталистическа,
нито пък комунистическа.
Просто безпартийна дупка!
Толкова е прозрачна,
че може да влезе
и в Академията.
Толкова е непорочна,
че бих я взел за мое момиче.
Само дето се страхувам,
че може да ми изневери
с някой по- зализан мишок.…
РУМЪНСКИ ПОЕТИ – АВАНГАРДИСТИ ПРЕДСТАВЯ ПРЕВОДАЧЪТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Излезе от печат сборника „Граматика на лабиринта. Поети от румънския авангард“ в превод на Огнян Стамболиев. Книгата е съвместно издание на алманаха „Света гора“ и „Фабер“. В предговора Огнян Стамболиев очертава взаимното влияние между европейския авангард и румънското изкуство: „В историята на европейския авангард са записани и имената на няколко първостепенни писатели и художници от румънски произход. Достатъчно е да споменем дадаистите Тристан Цара и Марчел Янку, сюрреалиста Виктор Браунер или абсурдиста Йожен Йонеско. Но все още непознат и недооценен е румънският литературен авангард, и по-специално – сюрреализмът.
Напоследък към него проявиха интерес редица автори и периодични издания на Запад. Излязоха редица антологии и монографии и отделни тематични броеве на списания в Италия, Германия, Швейцария, Франция. Съвсем наскоро и „Филипреклам“ от Лайпциг публикува своя подборка
(съставител Ева Беринг) от най-представителните поетични, прозаични и манифестни текстове от това направление.
Едно чудесно двуезично издание направи в Милано известният италиански романист проф. Марко Куньо от Торино, от което подбрах преводите си на поетичните фрагменти“.
По-нататък Огнян Стамболиев разглежда манифестите на румънските авангардисти: „Може определено да се каже, че румънският авангард е единен в своя последователен негативизъм, в непреодолимото си желание да скъса веригите на традицията, да освободи литературата от академичната й
закостенялост“.
В сборника ще прочетем творби на Йон Барбу, Йон Виня, Тристан Цара, Саша Пана, Иларие Воронка, Йожен Йонеско, Герасим Лука, Джелу Наум, Урмуз. Сред тях е българинът Георги Динев / Георге Дину/, известен още с псевдонима Щефан Рол / 1903 – 1974/. Той превежда на румънски поемата на Гео Милев „Септември“. Румънският авангард се родее с френския авангард и критиката го нарежда непосредствено след него, преди италианския.
Автор: АНЖЕЛА ДИМЧЕВА