Новини Свят

„Това е нашата земя“: Те отказват да напуснат Харков въпреки разрушенията и обстрела

„Обстрелът не беше истински обстрел. Най-тежкият тук беше от 5 март нататък. През март, април. Бяхме си у дома и се страхувахме, че къщата ни ще се срути. Но в понеделник се чуваше само леко блъскане. Не беше същото като преди.“ Така Виктория Пономаренко от Харков описва масираните руски ракетни удари по Украйна в понеделник.

Пономаренко живее в харковския квартал Салтивка, който е интензивно обстрелван и почти разрушен от началото на войната. Тя стои на пазара със своята приятелка Любов Степанова. Жените предлагат обувки и дрехи на импровизирани сгъваеми масички. Пазарът е сериозно пострадал от обстрела. Зад жените в небето се издигат само ръждясали стоманени греди, но оптимизмът им е несломим. „Чакаме да дойде краят. Разбира се, Украйна ще победи, не се съмняваме в това. Това е нашата земя. Който и да ни вади нож, от нож ще умре.“

Русия атакува енергийната инфраструктура в навечерието на зимата

Въпреки целия оптимизъм Украйна очевидно е изправена пред тежка зима. В понеделник Русия насочи обстрела си към обекти от украинската енергийна инфраструктура. В резултат на това в хиляди населени места поне временно прекъсна електрозахранването. Заради сраженията в големи части от Източна Украйна няма нито течаща вода, нито функциониращо отопление. Но това не плаши продавачката Виктория Пономаренко.

„Живеем си като всеки ден. Каквото ще да става. Когато стане студено, ще стане. Имам апартамент, имам прозорци. Нашият дом е още цял, не е бил унищожен. Ще се обличаме топло. Одеяла, чорапи, възглавници, топли шапки“, казва Пономаренко. Двете жени имат доверие на работещите в общинските служби. По време на войната в Салтивка неспирно се ремонтират електропроводи, водопроводи и топлопроводи.

Повечето апартаменти вече са празни

Ремонтират ги мъже като Тарас. Заедно с колегите си той се катери по плоския покрив на висока сграда. От една седмица мъжете ремонтират тръбите за парното. Предполагат, че ще им трябват още две седмици за цялата сграда.

„Поставяме крановете и ги изключваме, така че тръбите да работят отделно. Ако няма кой да се отоплява, могат да бъдат изключени. Така парното ще работи само в апартаментите, в които живеят хора“, обяснява той. Защото по-голямата част от апартаментите в Салтивка вече са празни. В сградата, в която се трудят Тарас и колегите му, са останали да живеят само пет семейства, казва той. И все пак мъжете ремонтират отоплението. „Подготвяме всичко за зимата, за да е топло на хората. За да могат да преживеят студовете. Работим възможно най-бързо, с най-високо качество и надеждно“, казва колегата на Тарас.

Автор: Ребека Барт