Руски войници и бойци от частната военна компания „Вагнер“ се бият за превземането на Бахмут, град с предвоенно население от 70 000 души, известен най-вече с пенливите си вина, вече близо шест месеца. Ежедневните руски удари превърнаха някога елегантния център на града в поредица от разрушени фасади, с отломки, разпръснати по улиците сред прясно изкопани окопи и противотанкови съоръжения, пише The Wall Street Journal, цитиран от „Фокус“.
Руснаците достигнаха източните покрайнини на Бахмут в началото на юли след последната си успешна офанзива, превземането на близките Лисичанск и Северодонецк. Оттогава вълната на войната драматично се обърна в полза на Киев на други места в страната, a украинските сили изтласкаха руските войски от огромни райони на регионите Харков, Донецк и миналия месец Херсон.
Сега Бахмут се превърна в основното бойно поле на войната, като Украйна и Русия хвърлят войски, танкове и артилерия, в концентрация на огнева мощ, рядко срещана от началото на инвазията преди 10 месеца. Собственикът на „Вагнер“, Евгений Пригожин, завербува десетки хиляди престъпници в руски затвори за щурма на Бахмут. Москва също изпрати част от 300-те хиляди войници, които бяха мобилизирани през октомври.
Бъдещето на Бахмут е жизненоважно за г-н Пригожин, довереник на президента Владимир Путин, който критикува редовните руски военни командири като неспособни, рекламира „Вагнер“ като най-добрата бойна сила в страната и си осигури достъп до руските затворници и щедро държавно финансиране, след като обеща да завземе украинския град преди месеци.
Новият руски военен командващ в Украйна, ген. Сергей Суровикин, също има голям залог тук. Назначен в началото на октомври, генерал Суровикин оправда изтеглянето от Херсон миналия месец отчасти с необходимостта да се използват тези войски за настъпателни операции другаде.
„Суровикин трябва да покаже някаква победа някъде след назначаването си“, казва Федир Вениславски, член на комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на украинския парламент. „Това, което силно желае руското военно и политическо ръководство, е превземането на Бахмут. И затова и Суровикин, и Пригожин хвърлят всичките си сили върху това.
Изчислението на Украйна също не се основава само на строго военна обосновка. Ако Бахмут падне, град Часов Яр на възвишения точно на запад от него може да осигури удобна отбранителна линия за контролираните от Украйна 40% от района на Донецк, който Русия твърди, че е неин.
„От военна гледна точка Бахмут няма стратегическо значение“, каза командирът на украинските сухопътни сили, генерал-полковник Александър Сирски, в украинска телевизионна изява този месец. „Но в същото време това има психологическо значение.“
Наистина, отстъпление от Бахмут би сигнализирало, че Украйна губи инициативата след четири месеца стабилен напредък, повишавайки руския морал и затруднявайки по-нататъшните украински офанзиви в Донецк и близкия Лугански регион. Ето защо през последните три седмици Украйна насити района със свежи войски и техника.
През по-голямата част от войната Украйна обикновено се опитваше да избягва стандартни битки, в които и двете страни концентрират ресурсите си, съзнавайки, че този тип война може да играе в полза на Русия.
„Някои от нещата, които ни правят силни, като независимост, инициативност, способност да действаме дори когато нямаме ясни заповеди, също могат да се превърнат в наши слабости, когато много единици са на едно и също място и всяка има собствено виждане“, обяснява Микола Волохов, командир на отряда за разузнаване с безпилотни самолети „Тера“, който, наред с други украински сили, беше предислоциран в Бахмут от фронта на Херсон този месец. „Резултатът в Бахмут ще зависи от способността на нашите сили да постигнат координация“.
Друга част от пъзела е какво се случва на фронта Кременна-Сватово на север, където украинските настъпателни операции са буквално затънали поради времето, което е направило неасфалтираните пътища непроходими. Устойчив спад на температурите, според украинските командири, може да замръзи земята и да позволи на украинските сили да подновят натиска си на изток.
Ако успее, това ще застраши тила на руските войски, атакуващи Бахмут, вероятно ще ги принуди да отстъпят. Обратно, руският напредък в Бахмут, ако дойде първи, ще облекчи украинския натиск върху Кременна и Сватово.
Първоначалният руски подход в Бахмут през лятото беше да залее града с тежка артилерия, превръщайки една градска зона след друга в развалини, преди да предприеме пехотни атаки. Това е начинът, по който Русия превзе град Мариупол през май, а през юни и юли превзе Северодонецк и Лисичанск. Месеците на ожесточени битки край Бахмут обаче донесоха само ограничени печалби.
Командир на украинска 152-милиметрова гаубична батарея „Акация“, капитан с позивна Капитан, разказва, че интензивността на руския огън в Бахмут тези дни е много по-малка от това, което е преживял на фронта в Херсон, преди да се преразпредели тук в началото на този месец.
„Имаме огромна концентрация на нашата собствена артилерия тук“, казва капитанът, докато произведена в САЩ гаубица M109 Paladin от друга бригада минава през поле зад него и открива огън. „И предполагам, че на руснаците започват да им свършват амунициите.“
Опитвайки се да превземе украинските позиции, „Вагнер“ изпраща вълна след вълна от малки щурмови групи, съставени от затворници, които са изправени пред заплахата от екзекуция за дезертьорство и обещание за амнистия, ако оцелеят шест месеца в Украйна. По-добре оборудвани и по-добре мотивирани от мобилизираните руски войски на други фронтови линии, тези мъже от „Вагнер“ са били успешни на моменти – но на огромна цена.
Украинците също дават жертви тук. Наскоро украински войници прекараха носилка с трупа на един от своите другари, вече в найлонова торба, през река Бахмутка, която минава през града.
„Проехтяват залпове от оръдейна стрелба и тогава руски снаряд се заби в близкия склон, ярка светкавица, последвана от облак тъмен дим. В импровизирано медицинско заведение, създадено в покрайнините на града, след като полевата болница в центъра на Бахмут беше многократно обстрелвана и затворена, още три такива найлонови торбички бяха струпани на алеята в очакване на транспорт“, пише WSJ.
„Руснаците изпразват затворите си и изпращат най-лошите си да умрат тук, докато ние губим някои от най-добрите си. Това в никакъв случай не е равностойно“, отбелязва пък Сергей Стаховски, украински тенисист и винопроизводител, който се бие в Бахмут като част от минометна част.
Независимо, че руските офанзиви имат за цел да обкръжат Бахмут, досега най-малко три главни снабдителни пътя остават под украински контрол. Военният трафик влиза и излиза от Бахмут по всяко време, с боеприпаси, гориво и храна, пристигащи на предните линии, а войските се редуват от смени на бойните позиции към предни постове в тила.
Приблизително една десета от предвоенното цивилно население на Бахмут остава в града, казват украински официални лица. Те са разделени между така наречените ждуни, руските симпатизанти, които очакват руско превземане, заедно с хора, които са твърде бедни, стари или болни, за да напуснат, и украинци, които вярват в способността на украинската армия да задържи града и в крайна сметка да го принуди руснаците да се изтеглят.
Една от последните, Тетяна Шчербак, е медицинска сестра, която ръководи така наречения „Съпротивителен център“, който украинските власти откриха в изоставен магазин по-рано този месец. Там доброволци раздават чай, кафе, топла храна и някои лекарства на местните жители.
Генераторът позволява на посетителите да зареждат своите телефони и други устройства, а Wi-Fi услугата осигурява начин за връзка с приятели и семейства. Телевизор, монтиран на стената, излъчва украински новини на хора, които често няма как да знаят какво се случва във войната.
„Основната помощ, от която имат нужда хората тук, е психологическата помощ. Изобщо не е просто. В нашия център хората могат поне да говорят помежду си, но и да гледат новините по телевизията и това улеснява оцеляването“, казва Шчербак. Тя добави, че не планира да бяга. „Разбира се, Бахмут ще издържи“, категорична е тя.