Възможно е нахлуване на руски войски в Украйна – това предупреди правителството в Киев в навечерието на срещата между външните министри на държавите от НАТО. „При най-лошия сценарий Русия може да се опита да подкопае архитектурата за сигурност, която възникна в Европа след края на Студената война – и за пореден път със сила да прекрои границите, както го направи вече в Грузия през 2008 година и през 2014 с анексията на Крим и войната в Донбас“, заяви министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба.
„Голям сегмент военни действия в Черно море“
Кулеба добави, че ако Руската федерация наистина нападне Украйна, военните действия ще се водят в Черно море, а това означава, че агресивното поведение на Русия се превръща в проблем не само за Украйна, но и за други съседни и партньорски държави (България също е една от тези държави – бел.ред.). „Потенциалната военна операция на Русия ще включва голям сегмент военни действия в Черно море. Ето защо Румъния и другите черноморски партньори, според нашето виждане, би трябвало да са разтревожени от плановете на Русия – така, както е разтревожена и Украйна. И да настояват за сдържането на Русия, както го правим и ние. Проблемът е общ“, каза Кулеба.
Вече от месец редица западни медии съобщават за струпването на руски войски по украинската граница. Подобно нещо се случи и през пролетта, но тогава специалистите го оцениха по-скоро като демонстрация на сила. Днес обаче тайните служби на САЩ смятат, че военните приготовления по руско-украинската граница може да са подготовка за нахлуване в Донбас. Редица международни наблюдатели описват възможните сценарии: нахлуване в Донбас „по покана“ на непризнатите тамошни републики – или пък без „покана“, за да „се защитят правата на руснаците там“. Москва отхвърля всички обвинения, че се готви да нападне Украйна и от своя страна обвинява НАТО, че увеличава военното си присъствие близо до нейните граници.
В същото време срещата на НАТО неслучайно е насрочена в Рига – именно за да покаже единството на 30-те държави-членки по отношение на агресивните действия на Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през последните седмици на няколко пъти предупреди, че Русия струпва хора и оръжие по украинската граница. Той говори за десетки хиляди войници, за танкове, дронове и електронни оръжейни системи. „Ако Русия употреби сила срещу Украйна, това ще има последствия“, предупреждава Столтенберг. Засега обаче не е ясно как НАТО възнамерява да реагира на едно руско нахлуване в Донбас. В момента мнозина си припомнят за анексията на Крим през 2014 година, когато НАТО си остана в ролята на пасивен наблюдател. Украйна не членува в НАТО, но въпреки това външният ѝ министър Дмитро Кулеба участва като гост на срещата в Рига. Той сигурно ще постави и въпроса кога неговата страна най-после ще може да започне преговори за членство в НАТО. Тази тема е особено гореща. Киев внесе молбата си още през 2008 година, но приемането на Украйна в Алианса е малко вероятно, тъй като може да разклати източноевропейската архитектура на сигурността с непредвидими последствия. А Кремъл категорично възразява срещу такова членство.
Пълно мълчание между Русия и НАТО
В момента между Русия и НАТО цари пълно мълчание, някогашните дипломатически канали са запушени, а това е опасно. След скандала с предполагаеми руски шпиони в Главната квартира на НАТО в Брюксел Русия затвори своето дипломатическо представителство там. Вече не заседава и Съветът НАТО-Русия. Мълчанието между Кремъл и Алианса поражда и други проблеми – например във връзка с мигрантската криза по беларуско-полската граница. Държавите-членки на НАТО Полша, Латвия, Литва и Естония твърдят, че от Беларус възниква заплаха за границите им. Те смятат, че Путин е единственият политик, който може да повлияе върху беларуския властник Лукашенко. На разговорите в Рига вероятно ще стане дума и подсилването на войските на НАТО в Полша – тази тема повдигна самото правителство във Варшава.