Анализ на историка и политически анализатор Емил Соколов:
В България се разиграват две сюжетни линии, които са взаимносвързани. Прав е Кирил Петков да казва, че коренът на всичко е корупцията, която се захранва с руски пари.
У нас групировките, на които Русия плаща, са два типа. Първият тип са реактивните партии като БСП и Възраждане. Слугинажът на тези две организации към Русия се изразява в това, че те винаги реагират, когато руските интереси са застрашени. Искаме да изгоним Митрофанова? Не може. Искаме да пратим военна помощ на Украйна? Не може. Разбира се, Възраждане вкарват за цвят и протест срещу НАТО и ЕС. Те знаят, че няма да успеят, но са опасни, защото поддържат и налагат кремълската линия у нас. БСП и Възраждане нямат капацитета да налагат дневен ред, но могат да сaботират всяка стъпка, която България предприема срещу руските интереси.
Вторият тип групировки са проактивните. Тази група може да се нарича още и хибридни. Това са ГЕРБ и ДПС. Въпреки че на теория и двете са за ЕС и НАТО, ГЕРБ и ДПС обслужват икономическите интереси на Русия като активно помагат за изграждането на проекти като Турски поток. При управлението на ГЕРБ участието в инициативите на НАТО беше просто формално. На практика нищо не се случваше, защото Борисов винаги тупаше топката. Разбира се, щом стане въпрос за обслужване на руските енергийни интереси, там ГЕРБ бяха от най-активните. ДПС ги подкрепяше активно, но без да се набива на очи.
С други думи, в момента в българския парламент първо имаме БСП и Възраждане, които са открито проруски и саботират всякакви инициативи срещу Русия. После имаме ГЕРБ и ДПС (тук влиза и дъщерната фирма на ДПС – ИТН), които уж са евроатлантически ориентирани, но всъщност изцяло обслужват интересите на Кремъл във вътрешната ни политика. Докато БСП и Възраждане реагират на всичко против Русия, ГЕРБ и ДПС скришом обслужват Москва, маскирани като евроатлантици. Всичко това се финансира с руски пари. Докато Русия продължава да плаща, ще има кой да я обслужва.
Демократичните партии в българския парламент са две – ПП и ДБ. Общо имат 83 депутата. С други думи, 2/3 от депутатите са зависими от Русия, а само 1/3 не са. За да имаме някакво нормално управление, се налага временен съюз с някои от проектите на Кремъл. Просто математиката не излиза по друг начин. Това принуждава правителството да се бие на два фронта едновременно – един вътрешен и един външен. В нормалните демокрации такова нещо няма, защото там разграничението между управляващи и опозиция е ясно. Тук то се размива, защото сме в постоянно състояние на хибридност.
За да оцелее правителството, то трябва да направи така, че в нито един момент да не се налага да се бие открито и на двата фронта. Например, сега приоритет на ПП е да не позволят на ИТН, ГЕРБ и ДПС да овладеят БНБ, с което ще контролират икономическите процеси в страната. Това означава български пари да продължат да се използват за руски цели. Гласуването на военна помощ за Украйна се отлага, докато не се загаси пожарът с БНБ. Когато това стане, може да се разгледа украинският въпрос, но тогава офанзивата срещу ГЕРБ и ДПС ще буксува, защото с 83 депутата, разделени между две партии, толкова е възможно. Не можеш да се биеш с всички едновременно.
Не става въпрос за липса на желание, задкулисни интереси или нещо друго. У нас едва 1/3 от парламента се състои от хора, които не са на хранилката на Русия. Това решение не го направиха нито ПП, нито ДБ, а българските избиратели. Ние избрахме да продължим да сме зависими от Русия. Нерешителността на правителството се дължи на нас, защото отказваме да се еманципираме. За да станем активен член на НАТО и ЕС, трябва в обществото да има достатъчно голяма критична маса, която да подкрепя това решение. Войната в Украйна за пореден път поставя на дневен ред въпроса каква държава искаме да бъдем – свободна или подчинена на Русия.