Защо след като демократичната десница успя в края на 2021-а година да вземе властта с правителството на Кирил Петков, а по-късно и на Николай Денков, не само бързо я загуби, а предизвика и значителен електорален отлив? Разбира се, може самоутешително да се каже, че тя всъщност не я е взела, защото никога не стигна до невидимата (дълбоката) власт, която у нас решава съдбата на видимата (по министерските кабинети). Но това няма да е отговор, а следващ въпрос: за какво тогава ѝ беше видимата власт (и то в „сглобка“ с политическите ѝ противници), ако не е в състояние да се справи с невидимата?