Днес в магазина за хранителни стоки срещнах първата украинка. Тя беше със сина си. Като чух познат език, попитах дали са руснаци. Двамата спряха да разговарят и се втренчиха в мен с неприязън. Схванах веднага причината и ги успокоих – „Аз съм българин“ – казах. Чертите на лицата им се отпуснаха и майката ме попита тук ли живея и откога. Разделихме се с едно приятелско „Увидимся“.
Убеден съм, че ще ги срещна отново. Те са вече 110 хиляди във Франция и прииждат всеки ден.
Настаняването на бежанците от Украйна във Франция върви безпроблемно. В частни квартири или обществени общежития. Издаването на документи за пребиваване също е добре организирано. Обилно информирани за ужасите, предизвикани от руската агресия, французите приемат за свой дълг даването на подслон на хилядите жени и деца, спасили се от фронта.
Това настаняване без видими сътресения не се харесва на хилядите африкански и афгански емигранти, които спят по гарите и на палатки в крайните квартали на Париж. Те редовно организират протести с плакати „Ние също сме украинци“. Искат да ползват същото гостоприемство, но пропускат две наща. Първо, мъжете на украинките воюват за своята независимост, а бегълците от Африка идват привлечени само от комфорта на Запада. Второ, голяма част от децата на второ и трето поколение емигранти от „Черния континент“ са лоша реклама. Те не спазват законите, търгуват с наркотици, бият се с полицията и заплашват обществения ред. За разлика от тях, украинските деца – от детските градини до гимназиалните класове – будят възхищението на учителите. Децата по принцип са предвестник на бъдещето. А то е изключително мрачно.
Там на изток, десетки хиляди мъже ще посрещнат празниците в землянки. Всекидневната едностранна пропаганда, както и зловещата статистиката на жертвите означава само едно – войната между Русия и Украйна няма да спре скоро. Руснаците ще стрелят с ракети, докато Зеленски бълва анатеми. От страната няма да остане тухла върху тухла. Милиардите, които пращат САЩ, ООН и Европа, потъват в кофа без дъно.
Французите не са страна в конфликта. Те съчувстват и ще помагат от човечност и християнска милосърност. Макрон праща оръжие, за да си отбие номера пред американците. Едва ли има французин, който е способен да прави разлика между украинци и руснаци. Повече от един милион белогвардейци са избрали Франция за тяхна втора родина по време на Октомврийската революция. С духовността си те са обогатили страната, която ги е подслонила. Със сигурност част от тях са имали украински корени, също както съставът на руската армия по време на руско-турската война. Нищо не се е променило. Християни, бягащи от бедствие, винаги са се вливали с успех в страните, споделящи християнските ценности.
1903 година Илинденци намират убежище в България. Преди тях български бунтовници се спасяват в Румъния и Русия. Следва погромът върху гърците в Мала Азия. Повече от 2 милиона са настанени в Егейска Македония на мястото на изселените чрез насилие наши македонци. Третата вълна на македонски „пришълци“ е по време и след края на Втората световна война.
От 45 милионна Украйна 20% от нейното население се е пръснало в чужбина. С малки изключения, като Естония например, бежанците са приети гостоприемно и приобщени успешно. Вярно е, че не всички са благодарни. Има такива, на които всичко им е криво. А други – самотни майки със сигурност ще нарушат семейното спокойствие на домакините. Неизбежно е. Не е това най-важното. В стремглавото и безвъзвратно разместване на геополитическите пластове нищо не зависи от България. Истината е, че голяма част от украинската вълна няма да се върне обратно. Излишен е въпросът „кой започна пръв“?! Майдана, Донбас или Минск. Има деца, стотици хиляди невинни деца. Те трябва да бъдат спасени, не само защото са невинни, а защото са наши!
Поради това, всички ние – християни и славяни, без да сме светци, трябва да се готвим да живеем с тях.