ДВ: Професор Галеоти, от идването на Путин на власт Русия е водила вече четири войни – помним Чечения, Грузия, Украйна и Сирия. Защо Западът не очакваше руската инвазия в Украйна през февруари 2022 година?
Марк Галеоти: Мисля, че е заради по-различния мащаб. Прав сте обаче: през цялото управление на Путин имаме само три години без война. Винаги тези войни са били локални. Путин си избираше цели, които той смяташе за лесна плячка. Огромна заблуда се оказа убеждението му, че Украйна ще бъде още една лесна победа. (…) Путин създаде една система, в която той не трябва да чува истината. Сега вече е ясно, че неговите офицери от спецслужбите са му казвали не каквото е трябвало да чуе, а само това, което той е искал да чуе от тях.
ДВ: Но защо са му давали грешна информация? Да не би да не са чак толкова добри професионалисти?
Марк Галеоти: В спецслужбите на Руската федерация има добри анализатори. Преди 7 години имах възможността да разговарям с бивш офицер на Службата за външно разузнаване, който ми каза, че там са се научили да не донасят лоши новини на царя. С други думи: политически опасно е да се докладват на Путин неща, които той не иска да чуе. Постепенно през годините възникна една култура на изолирането на президента от неудобната истина.
В повечето случаи това няма голямо значение, тъй като той не се занимава с всички детайли от ръководството на страната. Съществува огромен апарат от технократи и чиновници, някои от които са много ефективни. Съвсем различно стоят нещата когато става въпрос за ключови решения, вземани от Путин, с катастрофални последици за страната.
ДВ: Но не Ви ли се струва, че от много години Русия се готвеше за такава война? Например когато през 2013 година стана ясно, че военното министерство създава нов щаб на върховния главнокомандващ, или през 2016 година, когато Путин нареди икономиката да се подготви за работа в условията на военно време – „военновременна икономика“ гласеше тогава формулировката. За какво се готвеше тогава Русия? Вие сте експерт, това не ви ли разтревожи?
Марк Галеоти: На върха на властта в Русия имаме една много непрозрачна система. Никой не знае какво точно мислят Путин и хората от неговото обкръжение, както точно си говорят те зад затворените врати. Затова хората и в Русия, и на Запад трябва да гадаят какво точно се случва. Но вижте: няма нито един разумен повод за започването на такава мащабна военна операция. (…) Това е една особеност на 21 век – промениха се понятията за военни средства. Кремъл и руските спецслужби са в състояние на война още от 2014 година, но тази война не беше явна, а скрита.
ДВ: Проваля ли се Русия в Украйна?
Марк Галеоти: Абсолютно. Единственият все още открит въпрос е какво поражение я очаква. Ясно е, че Путин все още се надява да издържи по-дълго от Украйна и Запада. Той сигнализира, че войната може да бъде дълга, че може да продължи да хвърля руски мъже в този конфликт, колкото е необходимо. На практика той казва на Запада: готови ли сте да наливате милиарди долари, евро и лири в Украйна, при условие че можем да продължим цялото това нещо толкова дълго, колкото си искаме? Това е последната му надежда – да получи нещо, не победа, а нещо, което да представи като победа. Провали се превземането на Киев, не успяха да поемат пълен контрол над Донецка и Луганска области, имат сухопътен коридор към Крим, но той е застрашен, трябваше да напуснат Херсон. Не изглежда късметът да е с руснаците. Точно обратното.
В същото време виждаме една Украйна, чиято армия става все по-модерна – благодарение на помощта на Запада, и една все по-лоша руска армия, напомняща ни за късната съветска армия – с лошо обучени войници и оръжия от 1970-те години. Потенциалът обаче не може да бъде подценен. Русия е голяма държава с мощен военно-промишлен комплекс, тя може да продължи тази война. Но смятам, че в обозримо бъдеще не е в състояние да проведе широкомащабни операции, които да отблъснат украинците.
ДВ: Преди 33 години в Румъния беше екзекутиран диктаторът Чаушеску. Той също беше смятан за много силен лидер, който разчиташе на служби, известни със своята жестокост. Но силите за сигурност се обърнаха срещу него. Възможно ли е нещо подобно сега в Русия? Може ли част от армията и спецслужбите да въстанат срещу Путин?
Марк Галеоти: Мисля, че ще е трудно, но не е изключено. Все още не сме достигнали тази фаза. В Русия системата на властта е изградена така, че да не допуска такава възможност. Има армия, Национална гвардия, ФСО, ФСБ – всички тези различни структури се наблюдават и балансират взаимно. От друга страна, и самият Путин трябва да е наясно, че един режим може да изглежда много силен и след това бързо да рухне. Пред очите му са се сривали два авторитарни режима – в Източна Германия, а след това и в Съветския съюз.
Не мисля, че тази война непременно ще доведе до падането от власт на Путин. Но войната намалява количеството допълнителни ресурси и намалява гъвкавостта на режима. Ако възникне криза, може би икономически протести, може би частично поражение на руските сили на бойното поле, може би сериозно заболяване на Путин, тоест някаква криза, която ще бъде изпитание за силата на режима, тогава можем да видим много бързи промени. Дали това ще стане по сценария на Чаушеску или просто ще му кажат, че е време да си ходи – много са сценариите. И тогава наистина всичко може да завърши катастрофално за Путин.
ДВ: Какво да очакваме от новата 2023 година, втората година от войната в Украйна? Може ли тази война да приключи догодина? И ако е така, как?
Тази война може да свърши. Ще зависи от това дали украинците могат да постигнат значителни успехи на бойното поле. Смятам, че в момента няма реални основания за преговори. Защото украинците усетиха, че късметът е на тяхна страна и биха искали да преговарят от позицията на силата – ако изобщо искат да преговарят. А Путин отчаяно се надява да си възвърне инициативата: че през пролетта ще разполага с допълнителни 150 000 мобилизирани, които се обучават в Русия и Беларус, и че с тяхна помощ ще укрепи позициите си в Украйна.
Но това е война, която не върви според предвижданията. Украинците, които вече успяват не само да печелят, но и да надхитрят руснаците, ще планират нови големи офанзиви. Само ако покажат, че са способни да победят на бойното поле, Кремъл ще се почувства задължен да преговаря сериозно.
Марк Галеоти е британски историк, почетен професор в Лондонски университетски колеж, публицист и автор на книгата „Войните на Путин: от Чечения до Украйна“.
Автор: Роман Гончаренко