Треньорът на Левски – Станимир Стоилов, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за развитието на отбора и клуба през последните 15 месеца. Мъри още веднъж се върна на причините за негативната серия, в която бяха „сините“, говори още за предстоящата селекция и лагер в Дубай, интереса от различни спонсори и компании, както и младите таланти в отбора.
Г-н Стоилов, появиха ли се усмивки в съблекалнята след победата в Сандански, въпреки че става дума за успех над третодивизионен отбор?
– Усмивки надали, защото всичко оценяваме, че отборът на Вихрен е доста под нивото на Левски. Имаше пауза, в която да отдъхнем, да съберем сили, за да можем да се подготвим за двата финални сблъсъка. Не е приятно, когато имаш серия без положителен резултат. Явно имаме някакво затормозяване в мисленето, в психиката, но трябва да можем да намерим пътя и да прескочим ситуацията, в която се намираме. Въпреки че в повечето от мачовете в игрови план бяхме едно ниво над нашите противници, не успяхме да реализираме превъзходстото, което имахме, а при първата ситуация пред нашата врата допускахме гол. И реализирането на ситуациите, и играта в защита трябва да бъдат подобрени изключително много. Трябва да добавим блясъка в очите, който имахме през първите шест-седем месеца от годината. Явно е, че има и дълъг период от време, в който тези играчи нямат пауза и малък брой от тях носят отговорността. Това обаче не трябва да е извинение. Недопустимо е при първата ситуация пред нашата врата да допускаме гол, но по недопустимо е да не реализираме ситуаициите, които имаме. Това са неща, върху които трябва да се работи.
На няколко пъти казахте, че отдавате тази негативна серия на липсата на по-голяма амбиция. Намерихте ли и друга причина за този спад на резултатите?
– Опитвам се да намеря и аз точното решение, защото като гледаш мача – владеем инициативата, не позволяваме на съперника да напуска собствената си половина. Отдавам го също така и на грешка на растежа, когато се опитваш да играеш доминиращ футбол, такъв, с който да държиш постоянно съперника под натиск. Винаги възможността за контраатака е по-голяма. Детайлите в играта в защита трябва да се изчистят. Не мога да имам свръхочаквания към футболистите, защото те тепърва търсят своето място под слънцето. И на тях им казах да видим всеки играч от какво ниво тръгна през януари месец, когато започнахме да събираме този отбор. От какви отбори дойдоха и докъде стигнаха – с много работа и много труд те направиха огромен скок в развитието си. Нормално е да има и някакви спадове. Аз не говорех толкова за амбицията, а онази свръхамбиция, която прави разликата. Мисля, че желанието, характерът, който трябва да проявят, го има в тях. Трябва още малко да го дообуча. Липсваше ни и малко футболен шанс. Истината е, че бяхме наказани от съдбата с пропуските, които направихме. Имаше положения, които направихме и бяха съвсем елементарни, а там да говорим за напрежение, за липсва на качества и невъзможност да вкараш не е правилно. В последния мач в Сандански вкарахме изключително трудни голове. Взимам примера с Роналдо, който вкара много труден гол за изпълнение, отколкото ситуаициите, които пропусна преди това. Мисля, че нещата ще си дойдат на мястото с времето и с работа. Ясно е, че на този етап не можем да говорим за суперкласа. За средствата, които получават играчите и за които бяха привлечени, а те са почти равни на нула, показват изключително добро ниво. Трябва да намерим още малко баланс и футболна увереност. Работим над проблема. Не е реално да нямаме поредица от мачове победи, след като си едно ниво над своите противници.
Изненада ли ви моментът, в който дойде този спад?
– Изненада ме дългата серия, защото противниците с нищо не подсказваха, че можем да завършим по този начин. Очаквах спадове, очаквам и негативни резултати в отбора, особено когато искаш да играеш като равен с водещите отбори и да доминираш над всички останали. Ние вече се опитваме да доминираме и над водещите отбори. Тогава полето е доста голямо зад гърба ти, където има възможности за контраатака. Това е стилът, който искаме да градим и ще го градим без значение от резултата. Левски вече се научи да доминира, сега трябва да изчисти детайлите в своята игра. Общо взето този отбор направи огромен скок в развитието си. Дори можем да кажем, че отборните постижения са над очакванията. Видно е и от отношението на противниците ни към нашия отбор. Вече всички говорят за дербита, за фаворити за нашия отбор. Това показва, че имаме голямо футболно израстване. Естествено, сега трябва да се затвърждава. След като се научихме да доминираме, ще се научим и да побеждаваме. Трябва да усилим няколко позиции откъм конкуренция, защото конкуренцията ражда класа. Това, което казаха и на Световното първенство от техническата комисия на треньорите, че петте смени се отрязяват положително на много от отборите, защото могат да държат продължително време висок ритъм на игра, висока динамика, висока преса, а при нас петте смени са мираж. От тази гледна точка може би неслучайно получаваме голове след 70-ата минута. Самите футболисти от агресивния и динамичен футбол, който играят, ги застига умора, а освен това започват да допускат грешки откъм мислене и позициониране. Това трябва да се оправи на Нова година с привличането на 2-3 футболисти, които да увеличат конкуренцията в отбора?
Ще имате ли средства, за да ги привлечете тези футболисти?
– На този етап, ако останем по същия начин, средства ще има само за привличане на нападател, където контузията на Билал Бари ни принуждава да търсим усилване. Ако се случат други неща и имаме по-добри финансови възможности, ще потърсим усилване на още 1-2 позиции.
Билал Бари беше доста поценяван в началото, а сега се оказа, че без него положението е още по-лошо. Доколкото контузията му обърка плановете ви за сезона?
– След като имаше 35 поредни мача като титуляр, това казва всичко колко важен е бил Бари за този отбор. И то 35 успешни мача за клуба и за отбора. На мача с Хамрун беше болен от ковид, а оттам може би дойде и травмата. Болестта събори 4-5 играчи едновременно. Ако не беше толкова важен, нямаше да го слагаме титуляр. Бари може и да имаше моменти на пропуснати положения, но начинът, по който той действаше в името на отбора и в двете фази на играта, беше страхотен. Бари щеше да намери и още по-силен път към гола, надявам се като оздравее да го намери. За съжаление болестта от ковид наруши неговия организъм и доведе и до травмата.
Как върви неговото възстановяване?
– Имаме контакт, преди два дни говорихме по телефона. Възстановяването е в нормалните рамки, но очакване за най-ранно завръщане на терена – след юни месец.
Предстоят два изключително важни мача с Лудогорец. Слагате ли някой от тях пред другия?
– По принцип слагаме мачовете с Лудогорец като възможно най-високото ниво. Това е един добър момент да видим ние докъде сме стигнали и къде трябва да се подсилим и да работим. Нашите футболисти трябва да използват момента, за да защитят мястото и позициите си в Левски, особено ако се подобрят нашите финансови възможности. Този момент е идеален за всички нас да си направим изводи и да демонстрираме нашето ниво. Винаги е удоволствие да играеш мачове с отбор, който иска да се надиграва. За нас тези мачове са добро мерило за нашето ниво. Предполагам, че са добър атестат и за Лудогорец – да срещат сериозна съпротива в мачовете. И то съпротива от гледна точка, че и двата отбора се опитват да доминират. За съжаление донякъде и малшанс в жребия за Купата, защото изтеглихме възможно най-тежкия противник в ранен етап и то в мач като гост. В крайна сметка, след като си носител на Купата, ще се опитаме да я защитаваме по най-добрия начин.
Завърнахте се преди около 15 месеца на „Герена“. Какво е оценката ви за свършеното от отбора и от клуба до момента?
– Можем да дадем доста положителна оценка от периода, в който стартирахме и докъде стигнахме. Важните неща, в които се ангажирахме всички, работещи в клуба бяха за спасението на клуба и в трите направления. Първото е спортно-техническото, където имахме сериозен напредък. Левски започна да играе футбола, който искат да виждат привържениците. Започна да доминира над сериозните противници, даже и над вечния съперник. Записахме трофей след 13 години суша, като в предишните години средствата бяха огромни в сравнение със сега. Записахме и знаменити евромачове. Имахме и негативен евромач. Според мен не беше толкова негативен като игра, футболният Господ обърна гръб на Левски. Новите попълнения под никаква форма не увеличиха бюджета. Влязохме в минимални разходи за футболисти и за ниво Левски. От тази гледна точка давам оценка 4,5 по шестобалната система. Мисля, че тази оценка е добра с оглед отпадането и негативната серия, за която нямам обяснение и аз.
Другата гледна точка беше моралната. Успяхме да върнем доверието на привържениците в работата и честността в клуба. Върнахме привържениците на стадиона. Те продължават неистово, без значение бедни или богати, да подкрепят и да помагат на отбора си. Те са навсякъде с отбора. Чувстваме се горди и домакини навсякъде. Изключително много жени и деца има вече и на тренировки, и на мачове. Нашите фенове пълнят стадиона. За мен най-интересно е, че въпреки седемте мача без успех, хората, които срещам не съм чул да ме питат защо не бием. Аз лично съм изненадан от привържениците на Левски. Те надживява резултата. Те си обичат и подкрепят отбора във всякакви видове резултати. В морален аспект клубът направи уникален скок. Върна се в корените си, където привържениците не ги интересува дали Левски е първи или втори, а да играе добър футбол и да има най-вече честност и почтеност. Да се казват истинските неща. Затова се налага много често ние платените служители да влизаме в спорове с всеки, ако става въпрос за името Левски. Не трябва някой да се учудва на това нещо. Платеният служител не е там, за да прикрива или да си мълчи, а да се бори за истината. За това получаваме заплата – да развиваме отбора, да се борим за истината и да се опитваме да трупаме финансови печалби на Левски.
Третата част беше финансовата страна. Клубът направи рекордни постъпления в първите 10 месеца на годината. Това, което видях от таблица – над 15 млн. са приходите от всички пера. Това е своеобразен рекорд. Като се има предвид минималния бюджет и разходи, с които се работи е една голяма печалба за тази година. Тази печалба беше изразходвана за плащане на стари задължения към отбори, треньори, играчи, компании, институции. В момента Левски не дължи пари на никой, като изключим държавни институции. Огромната печалба, която генерирахме беше инвестирана в изчистване на стари задължения и затова много често съм недоволен и казвам, че хората, които преди управляваха клуба не трябваше с лека ръка да допускат тези ситуации. Както ние се борихме и от един фалирал клуб успяхме да направим Левски стабилен клуб и откъм финанси и откъм футболна гледна точка. Надявам се това също да продължи.
Футболът е бизнес. Когато едни ръководители изкарат клуба на печалба във всякакви видове, оценката, която може да даваме за тях е положителна. Това е принцип на на управление в английските клубове. При нас разликата между разходи и приходи е доста голяма в плюс естествено. Тя обаче отива за покриване на стари задължения. От всяка гледна точка Левски може да е горд от работата, която свърши през годината.
Моралната гледна точка е най-голямата победа. Върна се доверието към ФК Левски, върнаха се хората на стадиона. Клубът е следван навсякъде. В магазина винаги има огромно присъствие на фенове. И бедни, и богати помагат с каквото могат. Никой не се интересува от една победа или загуба. Моралната победа е най-голямата, която постигнахме през тази година.
Присъствието на толкова много фенове на всеки домакински мач ли доведе и до интерес на различни компании и спонсори, които искат да помогнат за спасението на Левски?
– Където и да отидем, ние сме домакини. Изключвам някои мачове, в които на нашите фенове им се слагат квоти, разрешени и неразрешени билети. Последният случай беше в Сандански. Беше истински празник да видиш толкова много левскари по улиците, в града, на стадиона. Това беше най-голямото задоволство, което изпитваме ние треньори, ръководители и футболисти в клуба. Желанието на много инвеститори и спонсори да инвестират, да рекламират и да помагат на клуба е най-голямата оценка на това, което се свърши. Интересът на голяма компания за инвестиране в Левски е шесторен атестат за свършеното от хората в клуба през годината. Имахме и трудни моменти през тази година. Съвместно със спонсора Palms bet успяхме да ги преодолеем. Имали сме винаги спорове в името на управлението на Левски. Затова казах и че съм тъжен. Когато виждам спорове и те не се решават по най-добрия начин, според мен, затова съм казал, че съм тъжен. Левски предизвика интерес в инвеститори и спонсори, което е достатъчно голям атестат за работата ни.
След загубата от Хамрун казахте, че занапред Левски ще работи не за резултати, а за да подобрява стила си. Докъде стигнахте? След предстоящата зимна подготовка в Дубай смятате ли, че Левски ще е този, който искате да виждате?
– След отпадането от Хамрун се опитваме да подобряваме стила си и начина на игра, но се влошиха резултатите. Преди Хамрун играехме за резултат. Това бяха 8-9 месеца, в които нямахме право да загубим и в първенство, и за Купата, и в Европа. Всяка загуба ни изхвърляше. След Хамрун се опитваме да подобрим стила си, който видимо се подобрява, особено игровия стил и доминацията на терена. Влошиха се обаче резултатите. Това може да е грешка на растежа. Ще се подобрим с едно-две попълнения.
За подготовката в Дубай вече всички детайли ли се изчистени?
– На този етап освен финансовите параметри и някои контроли, които се договарят, всичко е изчистено. Намерихме спонсори, които желаеха целево да платят подготовката, което е добре. Без подготвителен лагер и то на сериозно ниво, не подобава на клуб с претенции да разговаря на тази тема. Благодарение и на изпълнителния директор, и на хора в клуба се намериха парите за лагера. Голяма част от тях вече са преведени.
През миналата година по това време Левски също доста изоставаше от лидерите в класирането, но след това успя да навакса много точки, успя да спечели и Купата. Сега след един нов лагер, ще успее ли Левски да навакса пропуснатото?
– При всички положения ще се опитаме да наваксаме всички пропуски и всички грешки, които сме направили. Никой не може да каже дали ще успеем. Ние и през тази години не сме обещавали нищо друго освен работа и честност, а и знания. В целия клуб, под всякакво естество, показахме доста добро познаване и на моралните, и на финансовите, и на спортно-техническите ценности на Левски. Това са нещата, които и сега обещаваме, че ще ги свършим. Дали ще има резултат, не може да гадаем. За да бъде Левски силен и наистина готов за шампионска титла и пробив в Европа, трябва да върне начина и стила си на игра.
Заварихте отбор с доста неконвертируеми играчи, а част от тях освободихте през зимата. Сега през тази зима интерес към футболисти на Левски има ли и може ли клубът да се раздели с някой?
– Факт е, че на 1 януари нямахме нито едно предложение за наш футболист и за едно евро. А бяхме изкарали на трансферния пазар 4-5 човека, които ги пуснахме със свободни трансфери. Към затварянето на трансферния прозорец към юли-август месец имаше предложение в клуба за над милион евро, над 2 млн. лева за наш футболист. Говорим за реална, писмена оферта, а не на приказки. Това също е показателно за израстването на тези играчи и този отбор. Това ще е насоката. Дали ще се продават играчи, ще се преценява според предложението и според финансовото състояние на клуба. Ако Левски няма нужда от продажба или цената не устройва клуба, ще задържим всички наши играчи.
Нееднократно сте апелирал даден отбор в България ако има наказание, то да бъде не мач през празни трибуни, а домакинството да бъде на друг стадион. Сега Левски получи подобно наказание след мача със Славия. Доволен ли сте, че явно БФС започва да мисли за феновете?
– Да, доволен съм. Това наказание обаче ще бъде обжалвано от нас, защото според нашите юристи по правилниците на футболния съюз на наказание подлежи отборът, който е провокирал. Противникът ни провокира нашите привърженици. Ако се прецени, че не сме прави, ще си понесем наказанието. Според мен, тук БФС трябва да се намеси в разговори с държавата, защото Левски плаща и на охранителни фирми, и на полиция и то не малки суми. Тези два органа – полиция и охранителна фирма, трябва да носят някаква отговорност за тези безредици. Не може футболният клуб, когато плаща пари, да носи отговорност. Полицията също трябва да някаква отговорност, защото ние парите си ги плащаме. Тук футболният съюз трябва да се намеси с разговор с вътрешно министерство и да се намери някакъв баланс, за да не носят само клубовете вина. Под никакво форма не приемам наказание за мач без публика. Най-малко това нас ни лишава от една голяма част от месечната заплата на хората в клуба. Ние живеем благодарение на привържениците, които идват на стадиона, купуват си билети и артикули. Най-лошото наказание за Левски е да го лишиш от собствената публика.
Привлякохте едно момче от втория отбор на Левски, което вече записа и мачове под ваше ръководство – Борислав Рупанов. Доволен ли сте от развитието на втория отбор на Левски и има ли играчи, които да извървят пътя на Рупанов?
– Има развитие в тези играчи, с оглед старта, който направиха. Те започнаха с доста негативни резултати. Може би най-вече от неувереността и сблъсъка с мъжкия футбол. Всички играчи там трябва да имат и имат напредък. Въпросът е дали ще е достатъчен за нивото на Левски. Възлагам надежди на по-малките ни играчи, които са по на 16 години. Там имаме големи таланти. Неслучайно съм оставил втория отбор да тренират заедно и да растат в по-добра конкуренция. За подготовка с първия отбор водим още по-малки играчи. Който покаже талант и качества е добре дошъл. На терена нищо не можеш да скриеш. Срещаме огромна трудност в развитието на младите играчи и то повече откъм амбиция и желание в самите тях, отколкото към желание на треньори и ръководители в клуба.
Това важи ли и за младите играчи, които са в първия отбор? Визирам Патрик-Габриел Галчев, Марин Петков, Пламен Андреев пък вече успя да си извоюва титулярно място.
– Те тримата получиха огромен подарък от всички треньори, които са били в Левски. Те имат ангажимент към клуба и най-вече към привържениците на клуба да отговорят на критерия на Левски. Няма кой да те вземе и на 17 години да те сложи титуляр, в случая с Пламен, без значение колко си готов. Те трябва да тренират, да се готвят и да отговорят на очакванията на всички нас и привържениците. Същото важи за Марин Петков и Патрик-Габриел Галчев. На техните години много играчи нямаха дори възможност да тренират с първия отбор. В случая казахме тези три имена, но има и други играчи, които тренират дълго време с първия отбор. От тях зависи дали ще се преборят. Този период няма да продължи дълго, защото центрофугата Левски бързо те изхвърля и после може да се сърдиш само на себе си. На всички млади играчи съм им казал, че щим не са в Левски, всичко друго е неуспех за мен. За тях е най-важно да се преборят за мястото си в Левски. Те получиха подаръци от нас като треньори. Вече една година получават шансове за изява в първия отбор. Така и ще продължава да бъде. Няма да се откажем от нито един млад играч, но искаме да виждаме по-голям блясък и амбиция от тях.