Уилям Шекспир е сред най-цитираните писатели за всички времена, както и сред най-превежданите. В България има няколко превода на пиесите и сонетите му – на Валери Петров, Свинтила и Кирил Кадийски. Благодарение на гения на Шекспир в литературния свят трайно се настани историята на Ромео и Жулиета – трагична, но красива любов с фатален край. И макар да са измислени герои, те винаги будят искрено съчувствие у читателя, отбелязва vesti.bg.
Какво обаче знаем за Шекспир и какво наистина се крие зад неговото творчество? Някои казват, че името е псевдоним и такъв човек не съществува, но кой тогава е авторът на всички тези творби, които са приписани на Шекспир?
Произведенията му сякаш са написани от личен опит, от преживени от него неща. За него казват, че е имал връзки, както с жени, така и с мъже, но това не е било никак необичайно за английското общество по онова време. Истинският въпрос тук е за кой е писал Шекспир? Коя или кой е неговата муза, ако има такава или всичко е плод на неговото въображение?
Животът на един литературен гений
Уилям Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън, припомня изданието. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена „Мъжете на лорд шамбелана“, а по-късно – „Мъжете на краля“. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно.
Няма кой знае какви сведения за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете около неговата личност, като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.
Датата на раждане на Уилям Шекспир не е известна, но се приема за официална такава 23 април 1564 г. Странното е, че и смъртта му настъпва на 23 април, само че 1616 г.
Шекспир е бил уважаван писател и драматург още приживе, което се среща не много често в литературните среди.
Оказва се, че след раждането на децата му има голямо бяло петно в биографията на английския поет. Петно, което много историци и изкуствоведи се опитват да запълнят с различни теории, но засега неуспешно. Има много предположения, че Шекспир е имал любовник от мъжки пол, за когото са предназначени част от сонетите му. Други казват, че неговата муза е била съпругата му. Всеки, който е чел творбите на писателя може да си направи извода, че и в двете теории сякаш има по едно зрънце истина.
Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си. Има един много интересен текст, който е изсечен на надгробната му плоча. Той съдържа проклятие към хората, които евентуално биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г.
Творчество
Творчеството на Уилям Шекспир включва 154 сонета, 38 пиеси и две поеми. Повечето си произведения той пише между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно пише предимно трагедии, сред които „Хамлет“, „Крал Лир“, „Отело“ и „Макбет“, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература.
Най-разпознаваемата творба на Шекспир си остава „Ромео и Жулиета“. Тя е може би и най-екранизирана – филми, сериали, пиеси, театрални постановки и дори представления за куклен театър.
Предположения за това кой е наистина Шекспир
Има множество теории за това кой наистина е Шекспир и дали той е написал всички тези произведения. Предполага се дори, че са съществували двама души, напълно несъпоставими по култура и ценности, творили под това име.
Едно от предположенията за това, кой стои зад името Шекспир е Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд. Това е едната от версиите, най-правдоподобната от всички, според която високообразованият и талантлив благородник, използвал името Уилям Шекспир като свой псевдоним. Възниква въпросът защо му се е наложило да прави това.
Версиите за самоличността на легендарния драматург намират почва сред много историци, защото наистина няма данни, приживе Шекспир от Стратфорд на Ейвън, да е бил смятан за автор на пиесите, признати за световна класика. Идеята, че Шекспир е великият драмописец Уилям Шекспир, възниква едва в 1623 г., седем години след смъртта на търговеца с това име, когато се появява първото издание на Шекспировите пиеси. Издатели са роднините на въпросния граф де Вер. Именно с това издание бил затвърден митът за търговеца и нарочно прикрита самоличността на графа или поне така смятат мнозина по това време.
Доказателства за тази теория не липсват. Оказва се, че биографиите на двамата – търговецът и графът, имат много общи неща. В официалната биография на Шекспир е записано, че единственият му син се казвал Хамнет /Хамлет/. И двамата са женени за жена, на име Ан и най-издаващото от всичко е, че откриваме множество факти и случки от живота на графа в сюжетите на пиесите на „търговеца“ Шекспир.
Има и един още по-любопитен въпрос – защо при огромния успех на името си, Шекспир престава да пише на 48 години.
През 1612 г. той се прибира при семейството си в Стратфорд и умира там 4 години по-късно – през април 1616 г. Погребан е в църковния двор на църквата „Света Троица“. На надгробния му камък не било изписано ничие име. Минало време, преди да бъде издигнат в негова чест паметник до зида на църквата.
Коя е истината зад това кой е написал всички тези произведения? Търговецът от Стратфорд или графът на Оксфорд? А може би някой съвсем различен човек, за когото все още никой не подозира. Каквато и да е истината е безспорен факт, че творчеството, което е оставил въпросният Шекспир е наистина уникално, въздействащо и съвсем различно от всичко друго, което е писано през същия период.
Дали истинският автор се е срамувал от написаното, защото всичко е било вдъхновено от реални случки и лица, или просто не е искал да става обект на излишно обществено внимание? Не е ясно дали някога ще научим пълната истина, а и не знаем дали е от съществено значение. Нали именно такива неясни казуси придават на дадено произведение още по – голяма сила, мистика и чар.
Който и да е авторът, в литературния свят завинаги ще остане добре познатият ни израз: „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът?“