Отказът на Швеция да взаимодейства с представители на руските правоохранителни органи в разследването на причините за експлозиите на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 е объркващ. Това заяви на брифинг говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС.
„Отказът на шведската страна да отговори по същество на друго искане от руската прокуратура за правна помощ по наказателното дело за повредата на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 през септември 2022 г. е наистина поразителен“, посочи тя.
„Стокхолм обяснява отказа си по същество да взаимодейства по въпроси, повдигнати от руските компетентни органи, с факта, че удовлетворяването на руското искане „ще представлява заплаха за сигурността на Швеция“, отбеляза Захарова и допълни: „Същевременно руската страна беше информирана, че шведската прокуратура не е заинтересована от създаването на съвместна следствена група за разследване на щетите по газопроводите“.
По нейни думи Швеция не дава обяснение за липсата на интерес по въпроса, въпреки че експлозиите по газопроводите са очевидна заплаха за нея и за други държави с излаз на Балтийско море.
„Смятаме се за страната, която е понесла материални щети, да не говорим за загуби“, заяви говорителката.
„Посегателството срещу инфраструктурата, създавана в продължение на дълги години, включително и от руска страна, е огромна загуба. Имаме право да получаваме подходяща информация, имаме право да задаваме въпроси и да изискваме отговор. Трябва да сме сигурни, че това няма да се случи отново в бъдеще“, настоя тя.
Шведските и датските власти разследват създаването на четири пробива в тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които свързват Русия и Германия през Балтийско море и бяха повредени в разгара на войната в Украйна. Подводни експлозии повредиха тръбопроводите през септември и доведоха до огромни течове на метан.
Русия е заподозряна, че стои зад експлозиите. На свой ред Кремъл се опита да хвърли вината върху Запада – включително върху британския флот.
Шведската служба за сигурност съобщи, че подводните детонации са причинили големи щети на тръбопроводите в международните води край Швеция и Дания, което засили подозренията за „груб саботаж“.
„Северен поток“ 1 има капацитет да пренася до 170 милиона кубически метра газ на ден (или 55 милиарда кубически метра на година). Русия беше обвинена в манипулиране на доставките, след като беше ударена със санкции от ЕС след войната в Украйна. Газовият поток спадна до 20% от общия капацитет през лятото, преди тръбопроводът да бъде напълно спрян.
„Северен поток 2“ трябваше да удвои този капацитет до 110 милиарда кубически метра годишно, но проектът, който предизвика остри критики от Полша, балтийските държави и Украйна, така и не получи разрешение.