Забавни са заключенията на някои “ предучилищни етимолози“, които “ обясняват името Сарпедон като “ Кривчо“, а Радамант – като “ Този, който се много се радва и има голям успех“. Колкото до Минос, единият от тези „етимолози“, без много да му мисли, невинно си е „присвоил“ моята дешифровка на това име ( “ присвояване“ – така в епохата на соца наричахме кражбата, за да не обидим – не дай, Боже – някой крадец ).
Е, сега ще се опитам да „обриша от калта“ – по думите на дядо Вазов – благородните имена на Зевсовите синове и да прибавя още някои важни елементи към моето тълкуване на името Минос.
Тези имена са основополагащи в понятийната система на човечеството. Те имат своя паралел в санскскрит и своя смисъл във
ведическата философия. Ако обаче се спрем на повърхностния слой от значения, естествено ще стигнем до алогични и направо комични изводи.
САРПЕДОН – Освен Сарпедон, син на Зевс и Европа, съществуват още три митологически фигури,носещи това име. Ясно е, че името е съставно и се състои от две части – САР и ПЕДОН. Превеждам първата част като „цар“, имайки предвид имената на асирийските и вавилонски царе, съдържащи тази частица – Сарданапал, Балтасар. Името на прославения византийски пълководец от тракийски произход – Велизарий – също носи тази частица.
Необходимо е да отворя кратка скоба и да изясня, че напоследък се правят опити частицата „сар“ в тези имена, да бъде представена като „Ешара“. Ешара или есхара може да означава само „бели хора“ ( ас-хара ), но „сар“ или „зар“ има друго значение.
„Зар“ ще рече сияен, озарен, озаряващ, откъдето идва и титлата. Но един по-дълбок размисъл над тази частица и титла, ме накара да прозра в нея един още по-древен, скрит в мрака на десетки хилядолетия смисъл – saur – рептил, гущер. Не е толкова възмутително, защото земята е владяна от различни раси или поне различни раси са се борели за власт над нея, включително тази на гигантите – получовеци – полувлечуги с грамадни размери. Да изведа частицата „сар“ от saur в името на Сарпедон, ме подтикна и втората му част – ПЕДОН, тъй като често най-древните имена са „тавтологични“ – състоят се от две различно звучащи части, които обаче се припокриват по смисъл. Обяснявам си това с разликата в епохите,промяната на езиците и различията в териториите и народите, в чийто словесен фонд навлиза ново за тях понятие – те не го разбират и добавят към чуждото име същите характеристики, които то вече съдържа, само че на техния език. ПЕДОН за мен означава ПИТОН- PYTHA- ПАЙТА, ПИДА – ЗМЕЙ. То произхожда от санскритското PYTHA със същото значение.В шактризма PYTHA се наричат няколкото десетки първостепенни светилища по земята, бележещи частите от тялото на Деви. Сещаме ли се за прорицалището в Делфи – название, което дешифрирам като производно от Деви – и за първичното име на това светилище – Питон?
„Откритието“ на пишман-лингвиста, че Сарпедон иде от „сърп“ ( извит, крив ) и следователно означава Кривчо, се базира на повърхностна, вторична връзка ( змията се извива ) и естествено води до погрешни изводи.
Същото е и положението с името на единия от другите двама синове на Зевс и Европа – Радамант.
РАДАМАНТ – „Езиковедът“ правилно се е насочил отново към санскритско понятие, но отново е спрял на илюзорната повърхност, която за пореден път го е изпързаляла. Да, санскритското слово RADHA означава „радост“, близостта на българския до санскритския се подчертава от съществуването на идентични понятия и имена ( Радко,Рада ),но те в съвременната понятийна система, са лишени от древната си дълбочина, от вложения в тях пластов, многолик и величествен смисъл. „Радост“ е емоция, недълбинно понятие, идеята за „успех“, също съдържаща се в RADHA, е олекотена и приравнена към лично благополучие – „рахатлък“, което,колкото и чудно да е,също произлиза от RADHA. Но дълбокият смисъл на това синкретично санскритско понятие е “ ОБЩОЧОВЕШКИ УМ“ и именно така би трябвало да разбираме първата част от името на Радамант, божествен потомък и съдник на душите в подземния свят. Това разбиране идеално съвпада с названието ВЪРХОВНА РАДА на Украинското народно събрание.То съответства и на старинния глагол „радя“ – работя,творя. Един върховен устрем на човешкия ум да твори,да постига напредък и успех в името на доброто, на щастието. Е, поне някога е било така!
Втората част на името – МАНТ – пък е съвсем лесна за тълкуване и изкривяването ѝ в „имам“,“имане“ буди дори не смях,а недоумение. MANTH и днес е универсална за почти всички арийски езици дума и означава „ум“, „съзнание“. Трактовката ѝ като „дух“ е също твърде честа, но по-неточна. MENS на латински, MENTE на италиански и пр. Явно и в името на Радамант имаме тази тавтология, която подчертах в името на Сарпедон. Хрумва ми,че от manth произхожда и думата „мантия“ – първичното значение на която може би не е „тъкан“, „царско наметало“, а аура – невидимата харизма,която обгръща изключителните хора – водачи и съдници. Всички тези тълкувания са подходящи за личността, ранга и значимостта на Радамант, които надхвърлят измеренията на човешкия свят.
МИНОС – цар Минос може да бъде смятан за един от основоположниците на цивилизацията на европейския континент, живата връзка между атлантите и новата човешка раса. Името му, което явно се е произнасяло Мино в дълбоката пеласгийска и тракийска старина, е все още живо в България и Италия – Мино, Минчо, Мина. Свети Мина носи същото име и неслучайно той е светецът, който помага на слепите да „прогледнат“.
Но ето че и един от най-известните египетски фараони, обединителят на Горен и Долен Египет, е имал много сходно име – Менес, а Херодот направо го назовава Мин, което вече говори не за сходство, а за идентичност. Съществуват следи от името Мин и в други райони на планетата.Това означава,че то има общочовешки смисъл и единен – божествен произход.
Свързах това име с тайнствените слова „мене мене текел упарсин“, изписани с огнени букви на стената на залата, в която пирувал последният вавилонски цар Валтасар, докато персийският владетел Кир вече завземал града му. Пророк Даниил, в чиято книга във Вехтия завет, е описан този потресаващ епизод, превежда веднага страшното Божие предупреждение или по-скоро присъда.То гласи: „преброен претеглен разделен“ или „преброен претеглен (намерен) дребен ( според трети тълкувания -“ предаден на персиеца“). „Текел“ и „упарсин“ звучат несъмнено познато – „топло“ – за българското ухо, това са българските понятия “ претеглен“ и „ситен“(наситнен, направен на парчета, разпарчетосан). Но какво означава „менес“?
Обяснението на тази дума, според тълкувателите на Библията е „царство“ – „царството ти е преброено“ – в териториален и времеви смисъл. Но аз тръгнах в друга посока, вземайки за отправна точка прастария израз „амин!“ („амен!“). Това понятие, влязло в християнската традиция от иврит, а в иврит от арамейския език, и в дълбоката древност, както и сега, е представлявало отклик на вярващите
по време на култовите практики. Най-общо може да се преведе като „Воистина!“, което е почти идентично с общоприетия му днес смисъл – „Да бъде!“.То произхожда от „оман“,омен“ название на специфична конфигурация на съзвездията, предсказваща, според вавилонската астрология, събитие, което непременно ще се случи и няма начин да бъде предотвратено.Веднага ми дойде наум понятието неМИНуемо,което съдържа в сърцевината си корена „мин“(минавам) – идеята за път и време.
Словото „мин – мен – мене“ се оказва средоточие на понятията за „истина“ и „път“. Каква по- точна дешифровка би могло да има името на цар Минос – неподкупен съдник на човешките дела и изминатия от човеците житейски път? Но някои западни автори – с основание – извеждат от него и думата „man“( човек, мъж ). Според мен изключително обилното на идеи понятие “ име“, също произхожа от ядрото „мин-мен- мене“,а оттам идва и „имение“ – „владение“, „царство“. Ето го,освен всичко друго, и обяснението на названието на планината Имеон.
Едно от основните разкрития от горепосочените съждения, е произходът на фундаменталния глагол “ имам“(„иметь“)!
Ето че описвайки пълен етимологичен кръг около старото тълкуване на словото „мене“(„царство“), аз се завърнах в същата точка, но обогатена с огромен набор от изключително важни,основни за речта,произхождащи едно от друго, понятия: Имам ( владея ), Път и Време (минавам, минута),Творение ( човек ), Истина, Име! Всички те са аспекти на божественото, негови ИМАнентни имена!
Автор: Милена ВЪРБАНОВА