С нито един от двата вида код – изходен и двоичен, не може да се манипулира вота. Единствено ако някой започне да продава изходният код, може да има проблеми с авторските права. Това заяви за „Твоят ден“ Веселин Тодоров, изпълнителен директор на „Сиела Норма“.
„Има кодове, които е хубаво да не притежава всеки. На машините може да работи само нещо, подписано със специален ключ. Той се генерира от ЦИК. Не би трябвало никой друг да има достъп до него. Само неговото притежание обаче не е достатъчно да се манипулира вота. Има една хешфункция, която генерираш хашкод, изписан на разписката на всяка секция. Той трябва да е един и същ в цялата страна. Ако някъде се различава, значи нещо не е наред в машините. Имаше няколко различия, когато се счупиха някои машини. При счупване на флашките, системата казва, че има нарушение. Такъв е и случаят с машините, където излезе надпис „Дневникът е подправен“, обясни той.
Според него за злоупотреба с изборните гласове човек трябва да разполага с ключа, хешкода и някои от пин кодовете. „Те са десетки хиляди, а за злоупотреба трябва да има и няколко месеца, в които да се манипулира целият склад с машини. Флашките от машините, които се носят в РИК, могат да се преправят теоретично, ако генерирането на резултатите стане без надзор“, подчерта Тодоров.
По думите му има два публични кода, до които партийни специалисти могат да имат достъп. „Изходният код е писан от специалисти, на програмен език. Това са програмите, работещи в машините. Партиите могат да пратят свои експерти, за да разберат как работят програмите. Този процес се случи и преди последните избори, макар и в камерен състав. Другият код – изпълнимият – двоичен код, който работи в машините, това са реално работещите програми в машините“, заяви той. И допълни, че в Белгия има модел, чрез който гласовете се пускат в машина, а тя ги брои, като не позволява вкарването на външни разписки или девалидирането на разписки. А относно искът срещу ЦИК Тодоров разкри, че е за 30 000 лева, не за 42 млн. и е частичен.