Много пъти ни е повтаряно, че стресът е опасен и нездравословен и че трябва да се опитваме да го овладяваме, доколкото е възможно. Но да се изнервяш не винаги е нещо лошо. В края на краищата, реакцията на организма „борба или бягство“ е предназначена да бъде защитна, а не вредна. Научете още за добрия стрес и как малко краткотрайно безпокойство всъщност може да е от полза за мозъка и тялото ви.
Съществува ли добър стрес?
Да, съществува: Според Американската психологическа асоциация (АПА) добрият стрес, известен също като еустрес, е „положителна реакция на стрес, включваща оптимални нива на стимулация“, пише dir.bg. С други думи, това е стресът, който може да възникне от извършването на нещо изискващо, но приятно. Някои примери за дейности или събития, които могат да доведат до добър стрес са:
– Излизане в пенсия;
– Създаване на семейство;
– Подготовка за нова работна позиция;
– Участие в спортно събитие.
Въпреки че добрият стрес се дължи на очакването на нещо вълнуващо, той не е единственият вид стрес с по-добри резултати. Неговата противоположност – дистресът, за който се сещаме, когато ни хрумне стрес, според АПА – също може да бъде от полза за нашите умове и тела.
Как стресът може да бъде положителен?
Краткосрочните реакции на стреса, като цяло, всъщност могат да ни помогнат да се справим със стресовото преживяване. По този начин стресът може да бъде полезен по няколко начина.
Помага за повишаване на мозъчната активност
Стресовите фактори на ниско ниво стимулират производството на мозъчни вещества, наречени невротрофини и укрепват връзките между невроните в мозъка. Това може да е основният механизъм, чрез който физическите упражнения помагат за повишаване на производителността и концентрацията. Освен това в обзор от 2017 г., публикуван в EXCLI Journal, се посочва, че стресът има потенциала да подпомогне подобряването на паметта в кратък период от време за някои ситуации (напр. необходимост от полагане на писмен изпит).
Той може да засили имунитета – в краткосрочен план
Когато организмът реагира на стрес, той се подготвя за възможността от нараняване или инфекция. Един от начините, по които прави това, е като произвежда допълнителни количества интерлевкини – вещества, които помагат за регулирането на имунната система и така осигурява поне временно повишаване на защитните сили. По-конкретно, преживяването на краткотраен стрес може да осигури защита на базата на имунитета, ако човек има инфекция.