Окуражени от успеха си на междинните избори за Конгрес в САЩ, републиканците, които ще разполагат с крехко мнозинство в новия състав на Камарата на представителите, предупредиха правителството на президента демократ Джо Байдън да очаква установяването на много по-строг надзор върху мащабната военна помощ, която то предоставя на Украйна, пише днес в. „Вашингтон пост“, цитиран от БТА.
Демократите очакваха подобни искания и от седмици работят за популяризиране на усилията си да проследяват оръжейните доставки. Както Държавният департамент, така и Пентагонът очертаха планове за повече проверки и за обучение на украинците, които имат за цел да предотвратят попадането на американските оръжия в неподходящи ръце. Досега обаче тези инициативи не успяха да накарат скептиците от Републиканската партия да спрат да настояват за предприемането на одити и на други мерки за отчетност, отбелязва „Вашингтон пост“.
Повечето длъжностни лица във Вашингтон са съгласни, че като цяло стремежът към по-голям надзор е за добро. Експерти обаче предупреждават, че съществуват сериозни спънки пред осигуряването на безупречна отчетност за всички оръжия, предоставени на Украйна, и вероятно най-суровите критици на Байдън ще останат неудовлетворени, коментира американският всекидневник. Обикновено проверки се правят единствено в момента на предаване на оръжията на украинските власти. Получателите трябва да извършват „засилено наблюдение“ само в специални случаи, като най-често става въпрос за оръжия и военно оборудване, които функционират със секретни технологии. От руската инвазия в Украйна на 24 февруари до началото на този месец американски инспектори са направили само две проверки на място, които покриват едва 10 процента от предоставените от САЩ 22 000 единици оръжие, обобщава „Вашингтон пост“.
Западните страни смятаха, че в Европа повече никога няма да има война с артилерия и танкове, и поради това държавите на Стария континент съкращаваха оръжейните си запаси. Те обаче сгрешиха, пише днес друг американски всекидневник – „Ню Йорк таймс“.
Когато Съветският съюз се разпадна, европейските държави решиха да се възползват от „дивидентите на мира“, като драстично намалиха бюджетите си за отбрана, както и числеността на своите армии и арсеналите си. Близо десетилетие по-късно възходът на „Ал Каида“ превърна тероризма в основна мишена на европейските въоръжени сили, като борбата изискваше друг тип военни инвестиции и изграждането на по-леки експедиционни части. Но дори и проточилите се с години военни действия на НАТО в Афганистан имат малко сходства със сегашната война в Европа, която се води с тежка артилерия и танкове. Войната в Украйна, която бе смятана за нещо немислимо, изчерпва скромните запаси от артилерия, боеприпаси и противовъздушна отбрана на европейските „армии бонсай“, както ги наричат някои длъжностни лица от НАТО. САЩ разполагат с ограничени запаси от оръжията, които украинците искат и от които се нуждаят, а Вашингтон не желае да пренасочи свои ключови оръжия от специфични региони като Тайван и Южна Корея.
„Един ден в Украйна се равнява месец и дори повече в Афганистан“, казва Камил Гранд, експерт по отбрана в Европейския съвет за външна политика, който доскоро беше помощник-генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната. През лятото украинците са изстрелвали в Донбас между 6000 и 7000 артилерийски снаряда на ден. При руснаците тази бройка възлиза на между 40 000 и 50 000 на ден, заяви високопоставен служител на алианса. За сравнение, САЩ произвеждат само 15 000 снаряда на месец, посочва „Ню Йорк таймс“.
Затова Западът прави всичко по силите си да намери съветско оборудване и боеприпаси, а те стават все по-оскъдни. Обсъжда се дори възможността НАТО да инвестира в стари заводи в Чехия, Словакия и България, за да се възобнови производството на съветски 152- и 122-милиметрови снаряди за украинската артилерия. Пречките обаче са многобройни. ЕС одобри плащания в размер на 3,1 милиарда евро за страните членки, които са предоставили военна помощ на Украйна. Този фонд (Европейският механизъм за мир) обаче е изчерпан почти на 90 процента. Досега страните от НАТО са предоставили на Украйна оръжия на стойност около 40 млрд. долара, което е приблизително колкото годишния бюджет за отбрана на Франция.
Според друг служител на алианса по-малките държави са изчерпали своя потенциал, като оръжейните запаси на 20 от 30-те членки са намалели значително. Останалите 10 обаче все още могат да предоставят още оръжия. Това важи особено много за по-големите съюзници като Франция, Германия, Италия и Нидерландия, смята източникът на „Ню Йорк таймс“. Войната и нейните зверства започват да се възприемат като нещо нормално и все повече хора се абстрахират от нея, коментира в. „Гардиън“. Къде изчезна възмущението? Какво стана с дълбоката ярост? След девет месеца бойни действия западното обществено мнение беше притъпено, започна да заглъхва и да става все по-безчувствено. Хората вече не са шокирани, дори и не са особено изненадани от новините за кръвопролития. Мнозинството от тях все още искат Украйна да спечели, но не се очаква това да се случи в близко бъдеще. При липсата на мирни преговори и на каквито и да било сигнали за облекчаване на ситуацията, умората от войната тласка гражданите към апатия, смята британският всекидневник.
В Италия и Германия се чуват гласове от крайната десница, които се оплакват, че „им е писнало“ от войната и нейната прекалено висока цена. Централна Европа е осеяна от протести срещу конфронтирането с Москва. Страните от НАТО предоставиха на Украйна щедра военна помощ в размер на милиарди долари. Последният пакет от европейски санкции срещу Русия обаче многократно беше променян така, че бъде отслабен, и освен това беше забавян, отбелязва „Гардиън“. Въпросът за налагането на таван на цените на руския петрол предизвика спорове между съюзниците. Дали обществената подкрепа ще се разколебае още по-силно, предвид това, че войната се превръща в обичаен ежедневен факт, а недоволството се разпространява все повече?, пита се „Гардиън“
Според проучване на социологическата агенция „Опиниънс“ подкрепата в Европа за Украйна намалява от лятото и сега възлиза на около 57 процента. Освен това „мирният лагер“ расте – шейсет процента от германците например подкрепят дипломацията. В САЩ удовлетворението от военните успехи на Украйна парадоксално доведе до самодоволство и на продължаващите заплахи се обръща все по-малко внимание. Възможно е когато републиканците поемат контрола върху Конгреса, военната помощ да бъде орязана. Украинците са страхотна сила. Те показаха, че могат да победят враговете си. Трябва ли обаче да се боят от приятелите си, пита се британското издание.