Какво стратегическо значение имат Соледар и Бахмут, за които се водят ожесточени битки? Защо една победа там е особено важна за Русия и дали украинската армия не надценява силите си? Оценки на германски военен експерт.
Какво е значението на сраженията за Соледар и Бахмут за развоя на войната?
Франц-Щефан Гади: Не бих оценил твърде високо значението на тези битки. Общата стратегическа ситуация на фронта няма да се промени значително, ако Соледар и Бахмут паднат. Това все още е война на изтощение. И от чисто военна гледна точка Русия е заинтересована не толкова от завземане на територии, колкото от обезкървяване и възпиране на украинските въоръжени сили. По този начин може да предотврати сухопътно настъпление – например в Запорожие към Мелитопол.
„Кремъл се нуждае от победа“
През следващите седмици и месеци ще бъдат разгърнати допълнителните около 200 000 души, мобилизирани от руските въоръжени сили – в момента в Украйна има около 100 000 души. И тогава може да се осъществи настъпление в района на Харков или откъм Беларус.
Какво е стратегическото значение на градовете Соледар и Бахмут?
Гади: Значението на тези градове не е толкова стратегическо, макар че трябва да се отбележи, че Бахмут е важен транспортен възел в региона. По-скоро става дума за това, че и двете страни са заявили, че този град е важен. Смятам, че Бахмут има политическо значение, особено за Кремъл, който се нуждае от победа. Вътрешните фактори играят важна роля, ако се има предвид, че Кадиров и Пригожин неколкократно подчертаха, че през последните месеци техните части са пожънали успехи на фронта.
Успехът в Соледар и Бахмут би бил победа за руските военни. А успехът ще се определи преди всичко от факта, че на украинските сили са нанесени огромни загуби. Разбира се, те са огромни и от руска страна, включително сред наемниците на “Вагнер”, където от 50 000 мобилизирани вероятно 10-15 хиляди вече са убити или ранени.
„Възможно е украинското ръководство да е направило грешна преценка“
Има ли изобщо някакъв стратегически смисъл украинците да контраатакуват по този начин, вместо да запазят силите си за други битки?
Гади: Миналото лято, в битките за Северодонецк и Лисичанск, те вече установиха като свой девиз да не отстъпват. Това доведе до огромни загуби от украинска страна, но още по-големи сред руските въоръжени сили. По това време от руска страна имаше огромен недостиг на пехота. Сега руската страна не изпитва такъв недостиг, тъй като разполага с резервисти в региона, макар и слабо оборудвани и обучени.
Бахмут има незначително военно значение. Възможно е руската идея да е била да придаде на този град политическо значение и по този начин да въвлече украинците в битка на изтощение, така че да няма зимна офанзива от страна на украинските сили или те да трябва да отложат обявената си пролетна офанзива.
Ако сега наистина няма голяма офанзива от украинска страна, това може да е индикация, че този ефект на изтощение е настъпил и че украинските въоръжени сили не са способни да провеждат настъпателни операции в момента. От няколко доклада на различни разузнавателни служби знаем, че и на двете страни им липсват боеприпаси.
„Нереалистично е руските сили да превземат Киев“
В момента има много спекулации, че може да има ново руско настъпление към Киев. Виждате ли някакви признаци за това? И какви са шансовете за успех?
Гади: Това остава като възможност. Единственият въпрос е: какви украински сили ще бъдат ангажирани? И дали шансовете за успех на руските сили сега ще бъдат по-големи, отколкото през февруари 2022 г., след като те вече се провалиха, когато имаха огромно военно надмощие и по-благоприятно съотношение на силите?
За да се превземе Киев в градски сражения, вероятно ще са необходими поне 200 000 до 300 000 войници. Напълно нереалистично е руските сили да превземат Киев на този етап, защото просто нямат ресурс.
„И двете страни са се поучили“
А украинските въоръжени сили вече се поучиха от февруари насам.
Гади: Да, те са добре подготвени да посрещат атаки и знаят от кои посоки могат да дойдат те. Подготовката от беларуска и руска страна няма как да остане скрита. Не очаквам също така руските сили да имат големи шансове за успех, защото снабдяването ще бъде изключително трудно. Все още нямат въздушно превъзходство, има само няколко пътища, по които може да се мине, както и ограничена железопътна мрежа.
Украинските въоръжени сили вече имат много по-голям опит в отбраната, по-силни са числено и разполагат с добре разработени, поетапни отбранителни позиции. Тактическият елемент на изненада също е в тяхна полза, благодарение на добре функциониращото украинско и западно разузнаване. Руснаците обаче също са научили някои неща и това често се подценява. И двете страни се адаптираха и се опитват да прилагат нови оперативни концепции за това как да победят врага на бойното поле.
„Основната цел не са териториални придобивки“
Въпреки това е трудно да си представим, че руските въоръжени сили биха били доволни от настоящото положение, особено след като ефектът от мобилизацията все още не е напълно изчерпан.
Гади: От чисто военна гледна точка основната цел на руските въоръжени сили не е толкова да постигнат бързи териториални придобивки. Те по-скоро се опитват да изтощят украинските сили в други региони на страната, да им нанесат значителни загуби и по този начин евентуално да сломят волята им за борба. Или по-скоро да се протака този конфликт, докато подкрепата на Запада се срине.
Франц Щефан Гади е военен експерт и научен сътрудник на Института за международни стратегически изследвания в Лондон.