Седнала зад огромно черно дървено бюро и подредени в купчини документи, белградската адвокатка Тияна Вуйович казва, че за следващия ден вече е записала в дневника си още пет срещи с потенциални нови клиенти. Четири от тях са с руснаци, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
36-годишната адвокатка е специализирана в имиграцията, като подготвя нужните документи и ги свързва с агенти за недвижими имоти в града, който тихо се превърна в гостоприемен пристан за хиляди руснаци след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна преди осем месеца. Новопристигналите се стичат в общински работни помещения, регистрират повече от 2000 фирми и дори дават тласък на пазара на недвижими имоти. Сега все повече от тях искат да се установят за по-дълго време след военната мобилизация на гражданите, предприета от Путин през септември.
„В началото на войната всички клиенти поискаха да наемат жилище“, казва Вуйович, която смята, че тази година е работила с поне 500 руснаци, в офиса си в жилищна сграда в центъра на Белград. „През последните месеци имам много молби от тях за закупуване, и то не само за получаване на право на пребиваване, но и за живеене.“
Тези действия, съчетани с ескалиращите атаки на Путин в Украйна, направиха отношенията на Сърбия с Русия все по-неудобни. Лидерите на Европейския съюз, към който Сърбия в крайна сметка иска да се присъедини, предупредиха президента Александър Вучич, че страната му трябва да реши на чия страна е, тъй като се противопоставя на присъединяването към санкциите срещу Москва. Но жилото на проруските – ако не и на пропутинските – настроения е дълбока в Белград.
„През последните седмици Белград е като Казабланка“, каза Вучич на 17 октомври в реч пред сръбската агенция за разузнаване и сигурност, сравнявайки града, изобразен във филма от 1942 г. като място, гъмжащо от шпиони и бежанци от войната.
Според Вучич от началото на конфликта в Сърбия са пристигнали повече от 100 000 руснаци и неколкостотин украинци, от които 17 000 са получили разрешения за пребиваване. Останалите са се преместили в други страни или остават в Сърбия като посетители.
Голяма част от Европа приема руските аристократи и интелектуалци, бягащи от болшевишката революция през 1917 г., но век по-късно тези, които бягат от политиката в родината си, имат малко възможности в Европа. Все пак Сърбия позволява на руснаците да влизат в страната без визи за първите 30 дни, а националната ѝ авиокомпания поддържа маршрути до Москва и три други руски града.
Руското присъствие в Белград, град с население от около 1,4 милиона души, не е трудно да се забележи. Една от забележителностите е хотел „Москва“ в стил „ар нуво“, а културният център „Руски дом“ се намира в непосредствена близост до него. Енергийният гигант „Газпром“ спонсорира „Цървена звезда Белград“, най-успешния футболен отбор в страната.
Тези връзки имат дълга история. Сърбия съживи отношенията си с православна Русия през 90-те години на ХХ век по време на кървавия разпад на Югославия, когато части от федерацията получиха независимост с подкрепата на Запада. Опитите на силния лидер Слободан Милошевич да оспори това на бойното поле предизвикаха санкции и изолация. Сърбите потърсиха подкрепа на изток, като получиха подкрепата на Русия по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. за прекратяване на конфликта в Косово.
В интервютата с някои от руснаците, които наскоро са дошли, се усеща колко са щастливи, че са намерили толкова гостоприемно място. Михаил Коростиков, 33 г., е ръководител на международното сътрудничество в Сбербанк в Москва. Той започва да си търси нова работа на 25 февруари, ден след като Русия нахлува в Украйна, и още същата седмица започва да учи сериозно сръбски език.
Не беше лесно да си намеря нова позиция, казва той. Коростиков, чиято съпруга е сръбкиня, пристигнал в Белград през юни и сега работи дистанционно за неправителствена организация за климата, базирана в Обединеното кралство.
„Ако отидеш в някое коуъркинг пространство, ще чуеш само руски“, казва Коростиков, седнал в бар във Врачар, богат жилищен район в центъра на Белград. Всички се отнасят с теб като със съсед, казва той и разказва как дори му предложили безплатна храна на един пазар, когато разбрали, че е руснак.
„Никога не съм усетил и капка негативно чувство към мен“, казва той. „Казвам на хората, момчета, имате прекрасна страна – може би малко разхвърляна“.
При пристигането си, подобно на много руснаци, Коростиков е имал 30 дни, преди да се нуждае от нов печат в паспорта си. Това също се оказало лесно. Руснаците в Белград са създали групи в Telegram и предлагат места в колите, които правят еднодневни екскурзии до границата, казва той. При едно от пътуванията до Босна той обикалял 10 минути и след това преминал обратно в Сърбия. Граничарят се пошегувал: „Здравей, другарю“, каза Коростиков.
Белград дава възможност на новопристигналите да намерят сравнително достъпни жилища, поне в сравнение с Москва, възможност да се преселят, да започнат бизнес или поне да обмислят следващата си стъпка. Тази година руснаците са създали 2321 малки фирми и дружества в Сърбия, предимно в Белград, което е рязък скок спрямо едва 158 през цялата 2021 г., според бизнес регистъра на Сърбия.
Базираната в Белград компания WeShare, която управлява офис площи в лъскава кула точно срещу сградата на сръбския парламент, се е сдобила с 60 нови руски клиенти след началото на войната в Украйна, а преди конфликта те са били едва няколко.
Много от тях търсят да разположат бизнеса си в обектите на WeShare, за да използват физически пространството или само адреса, казва основателят и собственик на компанията Леон Пантелич. „Това е невероятен ръст на търсенето и всяка седмица получаваме по седем-осем нови запитвания“, казва той.
Междувременно руснаците раздвижиха пазара на недвижими имоти, като цените на наемите в Белград са се увеличили повече от два пъти поради нарастващото търсене, според Катарина Лазаревич, която ръководи една от известните агенции за недвижими имоти в града.
Средният апартамент с една спалня в центъра на Белград е поскъпнал от 300 евро на месец до поне 600 евро, каза тя, като е изтласкал от пазара много местни жители в град, където средната нетна месечна заплата е около 800 евро.
Руснаците идват на три вълни, казва тя: първо това са били предимно професионалисти или богати хора, които са преместили бизнеса си, за да избегнат санкциите, след това семейства през лятото и сега – най-голямата вълна – откакто Путин нареди на страната да се мобилизира. „Всичко, което се появява на пазара, се изкупува веднага“, казва Лазаревич. „Скоро в Белград няма да има какво да им се предложи“.