По-важният въпрос е какво ни очаква след разпускането на парламента – не само въпросът за резултата от изборите, а и за това, което може да направи този парламент, преди да се разпусне. Това каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ проф. Румяна Коларова, политолог. Преди да стигнем до нощта след изборите трябва внимателно да наблюдаваме онова, което става в момента в действащия парламент и това, което ще се случва преди изборите, каза Коларова.
По думите и, в рамките на този парламент има два алтернативни разказа. Единият е, че в него нищо не може да се случи, защото има безумно корумпирани политици, които блокират всички възможни промени и други, които са прогресивни и едва ли не от които се очаква да победят и да постигнат своите задачи.
Вторият разказ е, че както в този парламент, така и в следващия, единствено възможните решения ще са тези, които са базирани на основата на компромиса между политически противници, с ясни разделителни линия помежду си.
„За мен тези два разказа са взаимно изключващи се, те обясняват неефективността на досегашните парламенти. Защото, единственият начин да се направи съдебна реформа и да се приемат антикорупционни закони е да се повлече мнозинство, което включва партиите на статуквото. Не може да търсим постигане на тези цели с противопоставяне и сочене с пръст“, каза Румяна Коларова. Според нея, така в политиката нищо не се променя. От тази гледна точка, ако в този парламент имаме някакъв вид ефективни законодателни актове, ако наистина се приемат поне един от двата закона за корупцията, ще има превес на единия разказ. Ако този парламент приключи мандата си единствено със актове, обслужващи очакванията за субсидии и дотации, тогава е ясно, че е валиден вторият разказ – че в парламента има едно мнозинство, което блокира всички конструктивни решения, които ще ни извадят от кризата. Истината е, че не може и двата да бъдат. Тези действия ще ни дадат индикация накъде отиваме, посочи проф. Румяна Коларова.
В предизборната кампания, която предстои, се вижда едно намерение да се формира отново блок от партии, които наричат себе си антикорупционни партии, на протеста, на анти статуквото и т.н., каза още политологът.
Според нея обаче, много партии минават през електорална ерозия. Такава преживява и „Продължаваме промяната“. И за първи път партията е наясно с това преди началото на предизборната си кампания. „Тя вече веднъж преживя свиване на електората си на предишните избори, но не е ясно как и защо, въпреки устойчивите данни, лидерите на тази партия непрекъснато казваха, че е недобросъвестно подадена информация и тенденция, която социолозите не могат да уловят. Устойчиво твърдяха, че на изборите отново ще бъдат първа политическа сила и преди ГЕРБ. Тепърва ще видим как ще постъпи тази партия сега. В момента вече е ясно, че те знаят вече, че техният електорат се свива. Те продължават да имат лява политика и се опитват да направят коалиция с ДБ. Но това би била една коалиция, която ще покаже повече слабост, отколкото сила. Намерението е да се формира един блок, който да се конфронтира с ГЕРБ и от това да спечели подкрепа. Дали ДБ покорно ще приеме тази стратегия, по същия начин както досега покорно приемаха всички ходове на ПП, тепърва ще видим. В предизборната кампания това ще бъде големият , добави проф. Румяна Коларова.
Според нея, в политиката никога нещата не се повтарят. Едно е каква е заявката и какъв е плана, друго е какво реално ще се случи. „Много е ясно, че в политическото пространство съревнованието с този нов реформаторски блок няма да бъде нещо монолитно. Мисля, че и в тази предизборната кампания ГЕРБ в никакъв случай няма да декларира готовност за коалиции нито с ДПС, нито с БСП. Срещу този реформаторски блок със сигурност ще има ГЕРБ , от една страна, ДПС- от друга и консервативно ляво, както и „Възраждане“ като дясната националистическа партия. А тук се търси една логика, която е логиката на политическия център. Логиката е, че когато има партия, която се позиционира между два полюса, това печели. А истината е, че в никакъв случай обединението между ПП и ДБ ще бъде центристко. Те не са центристи по много теми. По някои теми имат съвпадащи позиции, по други теми се различават. Тоест, има два сериозни проблема – проблемът с единството, и с позиционирането.