Размазаното видео от мобилен телефон на оцелял след изтеглянето на руските войски от Буча показва четири, пет, шест тела по улица „Яблонска“. „Това наистина е улицата на смъртта“, чува се гласът на снимащия. Филмът на американското издание „Ню Йорк Таймс“ за събитията в предградието на Киев започва именно с тези кадри.
Журналистите документират резултатите от 8-месечното си проучване на зверствата в Буча в шокиращ 30-минутен филм. В центъра на вниманието е поставена историята, а не разследващите. Няма репортери, снимани как вършат работата си. Липсват претенции за псевдоразследвания. Няма и пресъздавания на сцени с разговори по телефона или пред отворени лаптопи в уютен офис.
„Импровизирани морги“
Тази историята започва през април. Журналистката Юсур Ал-Хлу била на път за САЩ, след като от януари тя и двама нейни колеги работели върху репортажи от Киев за „Ню Йорк Таймс“. След това дошли новините за Буча: „На следващия ден ние самите бяхме в Буча и там беше доста шокиращо“, разказва Ал-Хлу. „Никога не съм виждала подобно количество тела – на улицата, в колите, в импровизираните морги. Толкова много мъртви на толкова малко пространство.“
Русия отрича всякаква отговорност
Според украински източници след изтеглянето на руските войски от предградието на Киев там са били открити повече от 460 тела. Зверствата срещу цивилното население предизвикват ужас по целия свят. Русия отрича да е отговорна и твърди, че кадрите с мъртвите са били фалшифицирани.
„Още същата вечер се свързахме с редакцията в Ню Йорк и заедно решихме, че имаме нужда от повече време тук – искахме да разберем кои са тези хора, чиито тела лежаха тук на улицата в продължение на седмици, какво се е случило с тях и кой ги е убил“, казва Ал-Хлу.
Разкази на свидетели и кадри от дронове
Това поставило началото на 8-месечното проучване на случилото се. Заедно с други колеги, видеожурналистката разговаряла с оцелели и документирала техните разкази. Техни колеги в Ню Йорк и Вашингтон пък проучили кадри от камери за видеонаблюдение в Буча, записи от дронове на украинската армия, както и правителствени документи.
„Така успяхме да идентифицираме конкретен полк“, казва Ал-Хлу. На няколко пъти екипът ѝ попадал на видеозаписи на войници, извършващи убийства. „Така че можем да кажем: не само смятаме, че е вероятно, но и имаме доказателства за това, че отговорна за убийствата на улица „Яблонска“ е 234-та въздушнодесантна дивизия.“
Войници използвали телефоните на жертвите
Въпреки че войниците очевидно са опитвали да заличат идентификационните знаци върху превозните си средства, части от тях все пак се виждат нееднократно на записите. Военните оставили след себе си и други доказателства: в прихванати радиосъобщения руски войници използват в комуникацията с началниците си псевдоними, които насочват към тяхното подразделение. Престъпленията били извършвани систематично и по заповед на командирите.
„Но перлата в короната, уникалната част от нашата работа, са протоколите от телефонните разговори на войниците“, казва журналистката. По тях екипът ѝ успява да докаже, че мобилните телефони на 6 цивилни жертви са били използвани от руски войници. „Успяхме да установим самоличността на тези войници и след това намерихме доказателства в интернет, че те са принадлежали към това подразделение – записи в социалните медии, снимки на знаци или флагове.“
Екипът ѝ разговарял и с роднини. „Не можем да твърдим, че тези войници са извършили убийствата. Но няколко часа след като са били убити тези хора техните мобилни телефони вече са били притежание на руски войници, които очевидно са били в близост до местопрестъплението.“
Неопровержими доказателства?
Напълно възможно е тези разкрития да допринесат съществено за международните разследвания, провеждани в момента за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Особено защото журналистите за пръв път успяват да идентифицират конкретния полк и отделни войници. „Ние няма да повдигаме обвинения или да внасяме доказателства в съда. Ние сме журналисти“, уточнява Ал-Хлу.
Тя все пак се надява, че някой, който има интерес, ще използва материалите им. „Семейството ми е сирийско-американско. Войната в Сирия се счита за първата, документирана в социалните медии. Вече не можем да кажем като общество или като свят: не знаехме за това. Същото се отнася и за войната в Украйна.“ И за нея вече почти всичко е документирано.