България Новини

Ралица Симеонова: Политическите консултации са имитация на преговори за правителство. Никой не иска властта

„Демокрацията в България е от онези системи, в които институционално изграждащият фактор е корупцията. Има институции, които са призвани да вземат важните политически решения, но реално не носят те отговорността за тях и не вземат тези решения. Решенията се вземат от други субекти, които не са с качеството на легитимни политически институции. Това е притеснителното“.

Това коментира пред БНР политологът Ралица Симеонова.
По думите ѝ система на поведение на политическите субекти е непрекъснатата колизия между думи и действия:

„Виждаме едни политически консултации, които по-скоро са имитация на пълнокръвен процес на договаряне за формиране на правителство. Отстрани изглежда, че никой не иска да вземе властта. Всеки калкулира своите печалби и загуби в процеса на договаряне. Всеки се опитва да максимизира своите печалби и да минимизира своите загуби, от гледна точка на следващите избори. Имайки предвид, че очакванията са изборите да са скоро, тази мотивация детерминира хода и процеса на договаряне“.

Ралица Симеонова определи ПП, ДБ и „Възраждане“ като формации, които не биха отстъпили от обещанията си пред избирателите, защото това ще им донесе сериозни електорални загуби и те ще бъдат внимателни при избора на коалиционна формация, в която да участват.

Според нея БСП и „Български възход“ са склонни на компромиси с обещаното пред избирателите си:

„Това е заявка, че политическият субект е склонен да прави и следващи отстъпки, с идеята, че по-важно е участието в коалиционна конфигурация сега и не се страхува от електорални загуби“.

ГЕРБ и ДПС са в най-комфортна позиция, смята политологът:

„Те могат да си позволят да участват в разнородни управленски конфигурации, без това да доведе до сериозен отлив на електорална подкрепа за тях“.

Прогнозата на Ралица Симеонов е за неустойчив кабинет, формиран с третия мандат, който най-вероятно ще е на „Български възход“.

„Ситуацията в държавата изисква вземане на непопулярни решения, които имат негативни последствия за политическите сили, които ги вземат. Въпросът е кой е склонен да носи отговорност за непопулярните решения, които ще трябва да се вземат и напред“.