Над 1000 руснаци бяха арестувани на протестите срещу мобилизацията, обявена от руския президент Владимир Путин, пише в. „Ню Йорк таймс“, като отбелязва, че протестите са на практика криминализирани в Русия. Недоволството в страната се подхранва не само от мобилизацията, а и от извършената размяна на военнопленници, която вбеси поддръжниците на войната в Украйна, отбелязва в. „Вашингтон пост“, цитиран от БТА.
Протестите срещу мобилизацията вчера и завчера, на които бяха арестувани над 1300 души, станаха най-голямата проява на общественото недоволство от началото на руското нашествие на 24 февруари. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче заяви, че съобщенията за препълнени полети и опашки за напускане на Русия са „преувеличени“.
Признак на недоволството беше подпалването на административна сграда в Толиати, отбелязва американското издание. В комбинация с недоволството на крайнодесните привърженици на военните действия, които осъждат освобождаването на командири на украинския батальон „Азов“ при извършената размяна на пленници, Путин е изправен пред най-тежката криза от началото на нашествието.
Притиснат от икономическите санкции и военните неуспехи, Путин взема все по-опасни решения, които може да настроят руската общественост срещу военните действия. Русия отдавна определя членовете на батальона Азов като „нацисти“, но те бяха разменени за десетки задържани руснаци, включително близкия до Путин Виктор Медведчук. Твърдолинейните националисти определиха размяната като „предателство“, отбелязва в. „Вашингтон пост“.
Украинският президент Володимир Зеленски призова руснаците да протестират срещу мобилизацията и изпращането на фронта в неговата страна. Според Москва 10 000 доброволци вече са поискали да бъдат мобилизирани, пише френският в. „Монд“. „55 000 руски войници бяха убити в тази война през последните месеци“, заяви Зеленски в обръщението си към руснаците, произнесено на руски. „Искате ли още? Не? Тогава протестирайте! Борете се! Избягайте! Или се предайте“ на украинската армия, призова той. „Това са вариантите ви за оцеляване“, добави украинският президент, като обвини руснаците за мълчанието им пред лицето на извършваните от руската армия престъпления, чиито жертви са украинците.
Зеленски предупреди също, че Москва ще иска да свика под знамената „до един милион души“, въпреки че властите говорят за мобилизацията на 300 000 резервисти. Дългоочакваната лична среща в Съвета за сигурност на ООН премина като диалог между глухи, отбелязва френският в. „Паризиен“. Ръководителите на западната и руската дипломация си размениха обвинения във връзка с действията си в Украйна, без наистина да се изслушват. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова международната общност да потърси отговорност от руския президент Владимир Путин. Руският външен министър Сергей Лавров не седна на една маса с другите министри, за да изслуша изказванията им, отхвърли западните обвинения и осъди „безнаказаността“ на Киев, „под опеката“ на Лондон, Париж и Вашингтон.
Търпението към Путин може да се изчерпва и сред приятелски настроените страни, отбелязва британският в. „Гардиън“. Турция, Индия и Китай реагираха хладно на обявените референдуми в окупираните от Русия украински територии. Анкара порица едностранното организиране на референдумите, заявявайки, че те „няма да бъдат признати от международната общност“ и изрази подкрепа за териториалната цялост на Украйна. Индия предприе малки стъпки в посока отдръпване от неутралната си позиция. Китай може би все още смята, че съюзът с Москва е необходим срещу Вашингтон, но изявленията на китайското външно министерство не показваха подкрепа за действията на Кремъл, пише британското издание. В същото време подготвяният от ЕС нов пакет от санкции срещу Москва може да включва ограничения в сферата на информационните технологии, киберсигурността и цените на петрола, пише британският „Файненшъл таймс“.