Да потърсиш помощ заради домашно насилие в България не се случва често и не е тенденция така, както е в други западни държави. Това каза пред Радио „Фокус“ психологът Елена Машонова.
„Домашното насилие е модел на поведение, което може да се прояви в отношенията между партньори, когато единият иска да задържи контрола върху другия. Когато говорим за насилие, много често си представяме хора, които ги бият в къщи. Но насилието може да бъде не само физическо“, поясни психологът.
По думите ѝ, тормозът може да бъде психически, емоционален, сексуален, финансов. Тя добави, че той отключва усещането у единия от партньорите, че не е достатъчно ценен, омаловажава го, той е обиждан. Много често го отдалечава от приятели и семейство, като бива принуждаван да бъде само с партньора си. При финансовия тормоз контрола е поет изцяло и другият партньор често е ограничаван с финансовите средства, не му се позволява да работи и учи.
„Психологическото насилие е страх поради заплахи, че ще ни навреди на нас и нашето имущество дори. Сексуалното насилие е, когато единият от партньорите определя техните сексуални взаимоотношения. Много често ни е трудно да потърсим помощ от специалисти и органи на реда, защото се срамуваме“, каза още Машонова.
„Важно е да се каже, че не само жените са потърпевши от домашно насилие. Все по-често това се случва и на мъже. Примерът с Джони Деп е показателен за това. От него се вижда, че това може да се случи дори и на хора, които са с успешна кариера и финансово независими.
Много често хората се опитват да видят и положителните неща у партньора и отношенията си и са склонни да търпят насилието, като си затварят очите за негативните неща.
Важно е да имаме предвид, че ние сме ценни като хора. И съответно, събирането на кураж да се допитаме до специалист е важно. Дори и насилникът е нужно да се свърже с психолог заради своя гняв и агресия, както и липса на самочувствие, което често е причина за това поведение“, уточни психологът Елена Машонова.
Според нея, домашното насилие може да повлияе и върху психиката на нашите деца. Те постоянно виждат една хаотична среда и как единият родител не може да се справи и в бъдеще би могло да се случи така, че детето да повтаря грешките на единия от родителите, защото това е модел на подражание. Тогава родителят започва да се замисля и за здравето на детето си.
„Именно затова не си заслужава да живеем зле в обществото, а трябва да направим това, което можем, да осъзнаем къде се намираме и да потърсим помощ. Търсенето на подкрепа е важно и винаги има хора, които да помогнат“, добави психологът.