Реалният растеж в България през 2023 г. ще е по-висок с 0,8% от предишните очаквания до 1,3%, като е възможна плитка и краткотрайна рецесия в края на годината. Ако прогнозата за рецесия не се реализира, това ще е заради по-висок икономически ръст, а не от по-дълготрайна и по-плитка рецесия. Политическата криза в България ще приключи скоро и е малко вероятно следващото правителство да се отклони от ангажимента за приемане на еврото, така че страната ще приеме еврото през 2024 г. Това са част от прогнозите в последния Тримесечен икономически обзор на УниКредит Булбанк, които коментира главният икономист на банката Кристофор Павлов в ефира на телевизия „Блумбърг“.
„Икономистите имаме известна вина за това, което се случва в политическия живот на страната. От много месеци твърдим, че зимата ще бъде много тежка, с много трудности, и това допълнително редуцира желанието на политически сили да поемат отговорност.“
Краят на зимата би трябвало да засили мотивацията на политическите сили да участват в съставянето на правителството, а някои от тях ще получат и повече гласове заради премахването на задължителното машинно гласуване.
„През последните няколко месеца наблюдаваме напрежение в отношенията между президента Румен Радев и лидерите на „Продължаваме промяната“ – това ще отнеме гласоподаватели от ПП, които вероятно ще се насочат в други партии, които водят политика по-близка до защитаваната от президента… Възможните коалиции за съставяне на правителство нарастват и това ни кара да сме убедени, че може би сме близо до края на политическата криза.“
Ако има редовно правителство, основният сценарий в прогнозата на банката е за много вероятно влизане на България в еврозоната в началото на 2024 г. Прозападно ориентираните партии, които подкрепят такова политическо решение, са доминиращи в парламента и подкрепата за тях вероятно ще се увеличи в контекста на войната на Русия в Украйна, смята Павлов. Бизнесът и банките също ще упражняват натиск в тази посока, особено ако са предприели стъпки и разходи за въвеждането на еврото.
Инфлацията изглежда като най-трудния за постигане критерий за членството на България в еврозоната, но оценката на Европейската централна банка ще зависи от прогнозите, а не от нивото на инфлацията през изминалите месеци, каза Павлов.
„ЕЦБ знае, че има инфлация в цяла Европа и тази инфлация се дължи на фактори, които са извън контрола на българското правителство. За анализа на ЕЦБ ще бъде важно какъв е приносът на българските власти за тази висока инфлация – всъщност централната банка няма принос за инфлация и е спорно да се твърди, че правителството има някакъв принос, защото бюджетният дефицит е един от най-ниските в Европа в момента, под техническия критерии от 3%.“
Има известна инфлация от увеличаването на ръста на кредитите от търговските банки, но този ръст вероятно ще се забави заради по-високите лихви.
Значителните спестявания по време на пандемията подкрепиха потреблението в страните от Централна и Източна Европа след началото на войната в Украйна. С началото на конфликта в домакинствата се появиха очаквания за висока инфлация и лихви и те изтеглиха напред част от планираните покупки. Особено важна бе адекватната реакция на фискалните власти като правителствата предприеха редица мерки в подкрепа на населението.
„Пазарът на труда остава много силен и в самия бизнес и обществото има усещане, че властите няма да допуснат да се стигне до много голямо редуциране на заетостта и голям спад в доходите“.
В България действа и една от най-щедрите в цяла Европа схема за подпомагане на потребители на електрическа енергия, която възлиза на около 5% от БВП за 2022 г. без да има негативни ефекти като бюджетен дефицит, напомни Павлов. Затягането в еврозоната и по-високите лихви също се пренасят много бавно в България.
Не може да се очаква голямо фискално разхлабване в световен мащаб през 2023 г. заради високото ниво на дълг. Шоковете във веригите на доставки и свързаните високи нива на инфлация ще продължат, тъй като няма изгледи за успокояване на конфликта в Украйна. Износът на България ще пострада заради световното забавяне и запълването на резервите на компаниите.
„Предстои ни редуциране на резервите, което ще бъде мощен фактор за намаляване на икономическия растеж през следващите две години. През 2021 и 2022 г. имаме ръст от 7,3% на износа – 5% от този ръст идва от увеличаването на резервите. Ако имаме редукция наполовина на тези резерви, това означава икономиката да слезе надолу с 2,5% от БВП през следващите две години“.