Антибългарската истерия никога не си е отивала от Република Северна Македония. Това каза в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. „Това е една системна тенденция, която никога не е прекъсвала. Просто тя достигна до немислими върхове с побоища, опит за палеж, със стрелба. Виждаме, че фокусът не случайно е в Охрид, тъй като този град е най-яркият символ за връзките между двете държави – това е столицата на цар Самуил.“
Виждаме опити от македонска страна, имам предвид президентът Пендаровски, а и други македонски политици, които се опитват да заметат проблема под килима, да се набеждава, че България е виновна, допълни още проф. Павлов. „Агенция „Фокус“ е флагманът да следи това, което става там. Така че за вас това не е изненада, не е изненада и за мен, може би е изненада само за някои български политици“.
Аз съм ставал свидетел на подобни случаи пред 20 г., когато съм се разхождал с моя издател в Скопие, така че в момента аз попадам в графата на тези, които са нежелани в Македония, предполагам, допълни Павлов. „Как македонските власти смятат да забранят разговорите за общата история не ми е ясно. Същото се отнася и за клуб „Цар Борис Трети“. Много медии не разбират, че става дума за граждански организации там, а не за нещо което е създадено от българската държава. Слава Богу, „Фокус“ разбира това, но има много медии, които не го разбират.“
Въпросът е, че не може да се забранят разговорите за общите корени, за общото минало, за цар Самуил, за Гоце Делчев, както призовава президентът Пендаровски, защото щяло да стане нещо, допълни проф. Павлов и попита: „Кой ще ми забрани на мен да поставя цвете на гроба на Гоце Делчев?“