Всички български граждани са 8,2 млн. души. В страната са 6,5 млн., в чужбина – 1,7 млн. Избирателите са общо 6,6 млн. У нас са 5,2 млн., а зад граница 1,4 млн. Хората се чудят как може в списъците да има 6,6 млн., а в България 6,5? Ами защото част от избирателите са в чужбина. Това каза за „Твоят ден“ математикът проф. д-р Михаил Константинов.
По думите му „мъртвите души“ в списъците не са много. „Не може да се изчисли с точност. В списъците би трябвало да излязат и хора на по 120 години, които още нямат смъртен акт и няма и да имат най-вероятно. Ако човек умре в чужбина, данните се регистрират у нас, само ако близките ги занесат в посолство. Основната гаранция за честност на изборите е равномерното партийно представителство на членовете на СИК. Единственият начин за изчистване на списъците е френският метод на активна регистрация. У нас ЦИК може да отвори портал за това“, заяви той. И допълни, че след въвеждането на машинния вот рязко е спаднала избирателната активност.
„600 000 по-малко избиратели има на всички избори, на които гласуваме предимно с машини. „Мъртвите души“ не се отразяват на резултатите, защото са твърде малко“, смята Константинов.
Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК, сподели, че в България избирателните списъци се съставят от 2 различни бази данни. „Нито една от тях не е избирателен списък, а са регистър от ГРАО и данните от преброяването. Едното е данни на българските граждани с ЕГН и постоянен адрес, а другото е с QR код“, обясни той.
Той смята, че неверните списъци изкривяват данните за избирателна активност. „Много пъти сме искали достъп до списъците, но не са ни давали. Има добри практики като активната регистрация и окрупняване на изборните райони, да намалим администрацията. Да няма 26 РИК, а да са 6-7 региона“, посочи Цицелков.