„България и Северна Македония имаме една вече 30 годишна рамка на взаимоотношения, от които няма как да избягаме, въпреки че новият министър – председател на СМ заяви на срещата с премиера Кирил Петков преди дни, че въобще не трябва да работим в историческа рамка. Все пак има нещо обещаващо и се крие някаква надежда след това първо посещение на премиера Петков, но възникват и куп въпросителни към изказаните добри намерения“.
Това заяви пред БНР проф. Ангел Димитров, бивш първи посланик в Скопие и съпредседател на Смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси за начало в отношенията с Република Северна Македония.
„Като успех беше отбелязана и изпращането на нотата към ООН от страна на Скопие, което е хубаво, но с уточнение, че географския термин се отнася само за държавата. Но за това се говори отдавна и това решение с нищо не променя обстоятелствата около разбирането за името на държавата. Дори мисля, че има някаква хитрост, защото за пореден път неофициално се подменя конституционното име на страната – а то е Република Северна Македония. Моят призив е да се спазва конституционното име на РСМ“, поясни още проф. Димитров.
Проф. Димитров коментира също, че в дългосрочен план за отношенията между България и РСМ трябва да се има предвид огромното натрупано напрежение във всякакъв аспект.
„Затова освен с добри намерения, трябва да се приложат реални действия и реални резултати, за да излезем от тази „политическа пряспа“, в която сме затънали.
Водещата причина, която създава постоянното напрежение това е функционирането на антибългарската доктрина на македонизма, която постоянно възпроизвежда нагласи, които се проявяват във всички сфери“, добави още проф. Димитров.
„Затова трябва да се изпълнява Договорът за приятелство и добросъседство, а не той да бъде входен билет за влизането на СМ в ЕС. Само тогава ще бъде възстановено доверието.
Иначе икономическият подход като едно добро решение за взаимоотношенията, не е лош подход. Но не е единственото нещо“, добави още проф. Димитров.
„Но няма как да се постигне нещо сериозно, ако поставените задачи във всякакъв аспект, се извадят от тяхната историческа рамка“, категоричен е експертът.