Усилията на руското ръководство да създаде условия за продължителна война срещу Украйна не изключват подготовката за вероятни решителни стратегически действия през 2023 г. – говори се за възможна следваща голяма офанзива. Това се посочва в анализ на Института за изследване на войната (ISW), предаде News.bg.
Експертите посочват, че „решителните стратегически действия“ на Руската федерация през 2023 г. могат да се проявят в няколко възможни посоки на действие, които не се изключват взаимно.
Сценарий 1: Мащабно руско настъпление в Луганска област
Възможно е руските сили да се опитат да извършат мащабна офанзива в района на Луганск. Според статията на ISW пълното превземане на Донецка и Луганска област остава официална военна цел на Кремъл и е сред най-постижимите, макар и много трудни, цели на Русия, тъй като от логистична гледна точка Донецка и Луганска област „са териториите, които Руската федерация може да завземе най-лесно“.
От 2022 г. насам руските сили пренасочват допълнителни сили към Луганска област и извършват други важни дейности, които според ISW биха могли да подкрепят настъпление в района. Експертите продължават да смятат, че е малко вероятно руските войски да проведат офанзива в Южна Украйна, в Херсонска или Запорожка област. Река Днепър разделя фронтовата линия в района на Херсон и представлява сериозно препятствие за маневриране. Руските ешелонирани полеви укрепления в Херсонска област и обширните минни работи в Запорожка област показват, че руските сили отдават приоритет на отбранителните операции в двете области, се казва в публикацията.
Сценарий 2: Руска отбранителна операция за разгром и използване на украинската контраофанзива
В края на 2022 г. Русия премества значителни военни части от южното (Херсонско) направление в Луганска област и създава полеви укрепления в Луганска област, както и в руските Белгородска и Курска област. Анализаторите виждат много признаци, че украинските сили се стремят към контранастъпление през 2023 г., което не е тайна. Русия се стреми да си осигури окупираните територии в Донбас и да избегне друго значително поражение, като например поражение в Харковска област или изтегляне от Херсон. И двете събития са важни и подкопават руския морал и възприятието за способността на руските сили да гарантират постигането на по-големите си цели – пълната „демилитаризация и денацификация“ на Украйна, както ни казва Кремъл. Възможно е руските сили да се опитат успешно да отблъснат контранастъпление на ВСУ и да лишат Украйна от инициативата, като унищожат значителна част от механизираните сили на украинската армия. Според анализатори, ако Руската федерация успее да предприеме подобни действия, това може да позволи на руските сили да развият контранастъпление, за да използват дезорганизираните и изтощени украински сили.
Алтернатива на голяма руска офанзива
ISW добави, че руските сили може да се подготвят за голяма настъпателна операция или, алтернативно, за по-мащабна „деструктивна атака“, различна от национална офанзива. Индикаторите биха могли също така да подкрепят контраатака, за да се възползват от контранастъплението на ВСУ, което руските сили очакват да спрат.
Сценарий за повторна атака от Беларус
Според анализаторите на ISW най-опасният план за действие за руска офанзива в Северна Украйна засега остава малко вероятен. Въпреки това Кремъл осигурява гъвкавост при планирането и вероятно ще разшири руското военно присъствие в Беларус в периода, предшестващ планираното голямо учение (което евентуално може да подкрепи бойна операция) през септември 2023 г. Експертите добавиха, че Кремъл вероятно ще изпрати допълнителни сили в Беларус в рамките на ученията „Запад-2023“ и „Щит на съюза-2023“, които се очаква да се проведат през септември 2023 г. Партньорите и съюзниците трябва да продължат да оказват подкрепа, за да може Украйна да нанесе пълно поражение на руските сили на бойното поле.
„Западът ще трябва да помогне на Киев в дългосрочен план, дори ако руската офанзива се провали през 2023 г., тъй като Кремъл все още се подготвя за продължителна война“, казват анализаторите. В доклада на ISW се посочва, че Москва не се е отказала от максималистичните си цели въпреки колосалните жертви и неуспехи на бойното поле.
„Руските военни привидно запазват влияние върху хода на войната, въпреки своите слабости, и активно подготвят почвата за големи операции, когато войната навлезе във втората си година“, предупреждават експертите. Ето защо, подчертава Институтът за изследване на войната, държавите от антипутинската коалиция трябва да действат бързо и да не се колебаят при вземането на важни решения.
Анализаторите посочват, че Русия не е постигнала оперативните си цели по време на войната: не е успяла да превземе Киев, Луганска и Донецка област, да задържи Харковска област или Херсон, а ракетният терор, насочен към енергийната инфраструктура, не е деморализирал украинското общество. Въпреки това руският президент Владимир Путин не се е отказал от максималистичните си цели и сега, според анализатори, променя основните аспекти на войната.
Как се е променил подходът на руснаците към войната:
– Кремъл активизира усилията си за изграждане на краткосрочни и дългосрочни сили
– Руските военни запазват мобилизирания персонал за бъдещо използване, което е отклонение от първоначалния подход на Кремъл да изпрати необучени мобилизирани мъже на фронта през есента на 2022 г.
– Русия се опитва да възстанови отбранителната си индустриална база.
– Путин прехвърля контрола върху военните действия в Украйна под контрола на Министерството на отбраната и назначава началника на Генералния щаб Валерий Герасимов за командващ театъра на операциите.
– Кремъл увеличава резервирането на руското информационно пространство в подкрепа на войната.
Ключови моменти във военните усилия за 15 януари:
– Украински официални лица уточниха, че на 14 януари руска ракета Х-22 е ударила жилищна сграда в град Днепър, при което са загинали най-малко 25-30 цивилни.
– Украински официални лица обясниха неточната информация, че украинската противовъздушна отбрана може да е причинила разрушаването на сградата, като отбелязаха, че Украйна няма възможност да сваля ракети X-22.
– Собственикът на групата „Вагнер“ Евгений Пригожин награждава своите военни с медали за превземането на Соледар, като вероятно се опитва да представи превземането на Соледар като постижение на „Вагнер“, а не като съвместно усилие с руските въоръжени сили, както твърди руското министерство на отбраната.
– Украинският генерален щаб съобщи, че украинските войски са отблъснали руските сухопътни атаки край Макеевка и Билоховка, Луганска област. Руски „военен кореспондент“ съобщи, че руските войски прекарват джипове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от Русия в Луганска област, вероятно за да бъдат използвани в бойни операции.
– Руски източници съобщиха, че руските войски са завършили прочистването на Соледар и са атакували украинските позиции северно, западно и югозападно от селището.
– Украински източник съобщи, че на 15 януари руските войски са завзели мина западно от Соледар, близо до Дворечия.
– Руските войски продължават да атакуват Бахмут и районите на север, изток, юг и югозапад от града. Руските сили постигат незначителни териториални успехи югозападно от Бахмут, близо до Андреевка.
– Серхий Хлан, член на Херсонския областен съвет, заяви, че руските войски са увеличили присъствието си в окупираната Херсонска област и там са пристигнали част от силите на групировката „Вагнер“.
– Ръководителят на руската окупация на Херсонска област Владимир Салдо заяви, че възстановяването на моста над Геничешко-Арабатската коса е подобрило логистиката на Русия в окупирания регион.
– Съобщава се, че руски военнослужещ е взривил граната в сграда, в която са били разположени руски войници в Белгородска област. Руски източник съобщи, че при експлозията са загинали трима и са ранени 10 мобилизирани войници.