Армията на левия бряг
© Виталий Портников
Дори да предположим, че руското ръководство има някакъв „резервен план“, който им позволява да отложат загубата на контрол над Херсон, че Кремъл е планирал някакво поредно зверство и е прибегнал до телевизионни трикове за това, самото предаване на тържественото заседание на погребалната комисия на армията на левия бряг с участието на таласъма Суровикин и свития Шойгу вече ще остане в руската военна и политическа история като празник на унижението. Говорейки за изоставянето на града, който преди няколко дни стана център на нов регион на Руската федерация – каква ясна и точна демонстрация на лудостта на маниака, окопал се в Кремъл! Какво прекрасно свидетелство за неговата пълна политическа неадекватност и самочувствие. Добре, искаш да окупираш и анексираш – ами отиди до административните граници, закрепи се и чак тогава! Но не – Путин винаги избира най-лошото и глупаво решение от всички възможни глупави.
Медведев, когато стана президент, крещеше на срещи, че думите му са изсечени в гранит. Тогава беше обичайно да се усмихват снизходително на тези атаки, въпреки че подобни изявления бяха доказателство за очевидна психиатрична диагноза, която беше ясно се прояви едва сега. Но Путин е с такава диагноза вече двайсетина години. Той е сигурен, че границите на държавите се преместват дори не с военна сила, а с негови укази. Той искрено вярваше, че украинците ще паднат по очи пред танковете му и ще ги затрупат с цветя – беше толкова сигурен, че дори не изчака цветята наистина да поникнат от почвата, а не от възпаленото му съзнание. И като резултат виждаме как една глупост следва друга.
Хората са толкова сигурни, че този дребен човечец хвърля огромна сянка, че дори когато той отстъпва, продължават да са убедени, че той напада. Виждам това поне в украинската реакция на отстъплението от Херсон: малко хора вярват, че той ще си тръгне просто така. Извършил е толкова много зверства, толкова много подлости, толкова много е лъгал, че дори когато се опита да каже истината, дори собственото му огледало не му вярва – дори то се плаши и се опитва да разбере какво всъщност е целял.
Междувременно той наистина може просто да бяга. Бяга от едно място, за да защити друго. Човек с постоянно променящи се приоритети, той е напълно способен да си повярва, че не се нуждае от Херсон. Това, от което наистина се нуждае, е Херсонска област с център Нова Каховка и канала към Крим. И ако трябва да напуснете Каховка, това е в името на Крим. А ако от Крим? Не, няма да се застреля. Това ще бъде жертва за Русия. Той винаги ще обясни всичко на себе си и на другите, все пак той не е император, превърнал се в разбойник, а разбойник, който се прави на император. И всичките му крадливи слуги ще му повярват и ще го подкрепят. Начинът, по който измислените „гълъби“ и измислените „ястреби“ се радват на изтеглянето от Херсон, още веднъж напомня, че щом Путин има проблеми с реалността, толкова е по-зле за реалността. Един Александър Гелиевич Дугин стои като същински протойерей Авакум, въпреки че е единоверец. И настоява да защити Херсон на всяка цена. Ами ще стане като Авакум – ще го взривят в следващата кола, ще обвинят украинците и ще го погребат до дъщеря му. Няма Дугин – няма проблем. Това е приблизително същото като с Херсон.
Но сега, разбираемо, Путин може да е настроен оптимистично. Той може да вярва, че ще му бъде платено с останалите откраднати украински територии, че е оставил Херсон. Може дори да се опита да говори с някого за това чрез Патрушев – неговия луд Санчо Панса. Какво ще се случи след това също е ясно. Украинците ще стигнат до Херсон и там ще намерят страшните ровове на Буча – защото руснаците са дошли там „завинаги“ и са убивали, без да се замислят за последствията. И след тези следващи и доста предсказуеми ужасни открития, те отново ще спрат да говорят с него и той отново ще започне да си друса крака като обиден тийнейджър, и да се възмущава от неконструктивността на някой друг. По-малко трябва да убивате, Владимир Владимирович. Просто трябва да спрете да се къпете в чужда кръв и да се радвате от това.
Източник: Виталий Портников за graniru org
Бесарабски фронт