Руската газова компания „Газпром“ е на път да избегне 11-ия пакет от санкции на ЕС тази седмица, макар да има все повече доказателства, че финансира наемници, които се бият в Украйна.
„Не мисля, че това е въпрос на доказателства, а на политическа воля“, заяви национален дипломат от ЕС, пожелал анонимност, пред сайта „Политико“.
Твърденията, че „Газпром“ е пряко замесен в руската инвазия в Украйна, са много и пристигат бързо, отбелязва изданието.
Поредица от съобщения и видеоклипове, за които се предполага, че са от бойци на фронтовата линия, показват, че служителите на вътрешната сигурност на „Газпром“ са сформирали доброволчески отряди. Най-известният от тях се нарича „Поток“ – същото име, което фигурира във вече несъществуващите газопроводи на „Газпром“ „Северен поток“, минаващи по дъното на Балтийско море.
Според сведенията „Поток“ се снабдява и оборудва от „Газпром“, въпреки че подробностите за начина на функциониране и за броя на хората в него са забулени в тайна.
Евгений Пригожин, който ръководи скандалната наемническа армия „Вагнер“, заяви в социалните медии миналия месец, че е разговарял с няколко новобранци от „Поток“.
Украинското разузнаване излезе с подобни твърдения през февруари, като заяви, че дъщерно дружество на „Газпром“ е създало свое частно военно подразделение.
„Газпром“ не е отговорил на искането за коментар от страна на „Политико“.
Прекратяване на връзките
Украинското правителство заяви, че подобни сведения трябва да накарат западните компании да прекъснат връзките си с руския газов гигант.
„Това със сигурност поставя „Газпром“ отвъд чисто търговските дейности и го превръща в съучастник във военните престъпления в Украйна“, заяви пред „Политико“ украинският министър на енергетиката Герман Галушченко.
„Сега те достигнаха ново ниво на открито участие в криминално наказуеми деяния“, каза той, добавяйки, че „компания, чиито пари плащат за военни престъпления и убийства, не може да бъде участник в цивилизован пазар“.
Някои страни членки на ЕС са съгласни с това.
„Подобни факти трябва само да стимулират по-нататъшно обсъждане … на това как можем да се дистанцираме максимално от „Газпром“, заяви литовски дипломат.
Но това едва ли ще означава промяна в политиката на ЕС спрямо „Газпром“.
Докато блокът въведе почти пълна забрана за внос на руски петрол, въглища и петролни продукти, природният газ и „Газпром“ бяха пощадени.
Преди войната „Газпром“ доставяше около 45% от природния газ в ЕС; според мозъчния тръст „Брюгел“ в края на април 2023 г. този дял е спаднал до около 7%.
Основната причина е ограничаването на газовия внос от Русия и спирането на газопровода „Северен поток“. Няколко държави от ЕС обаче – предимно Унгария, но също така Австрия и Словакия – все още получават известно количество газ по тръбопроводи от „Газпром“.
Гръцката компания DEPA и италианската Eni също имат действащи договори с „Газпром“, припомня Аура Сабадус, старши анализатор във фирмата за пазарни проучвания ICIS.
Тъй като решенията за санкциите на ЕС се вземат с единодушие, няма голям шанс да се намери консенсус за наказване на „Газпром“. За разлика от ЕС, САЩ и Великобритания наложиха санкции срещу шефа на „Газпром“ Алексей Милер.
От гледна точка на Европейската комисия „рискът е, че в Съвета (на ЕС) няма да има единодушие, тъй като поне една страна, но не само една, не се е отказала напълно от руския газ“, заяви високопоставен служител на ЕК, пожелал анонимност.
Съобщенията за милициите на „Газпром“ в Украйна не са достатъчни, за да променят това, заявиха дипломати от две страни от ЕС, информирани за обсъжданията на санкциите.
Разкритията може да засилят натиска върху някои от въздържащите се, не мисля, че ще убедят истинските противници на тези санкции, коментира един от тях.
Австрийското външно министерство заяви, че няма „независимо потвърдена информация“ за съществуването на „Поток“, но че Виена прави „всичко възможно за по-нататъшно намаляване на газовата зависимост“ от Русия.
Словашки дипломат заяви, че санкциите срещу „Газпром“ „не са на дневен ред“.
Кръв и газ
Въпреки че подробностите за наемническото подразделение на „Газпром“ остават оскъдни, съществуването на собствена въоръжена групировка не е изненада, твърдят експерти.
Руският газов монополист „от години разполага със собствени частни сили за сигурност, които охраняват енергийните инсталации и осигуряват сигурността“, казва Трейси Герман, професор по конфликти и сигурност в Кралския колеж в Лондон. Тя смята, че частните наемнически групи се използват, за да се запълнят недостига в руските въоръжени сили, а също и за да се прикрие истинският брой на жертвите, понесени при инвазията.
Вероятно силите на „Газпром“ са добре оборудвани и имат опит в службата за сигурност или в армията, но „очевидно не разполагат с живата сила на „Вагнер“, казва Конрад Музика, анализатор в областта на отбраната в Rochan Consulting.
„Тези по-нишови [наемнически групи] вероятно са по-добре обучени и качеството на войниците вероятно е по-добро“, каза той, като добави, че вероятно „имат за задача да охраняват енергийна инфраструктура и бойните им операции са по-добре планирани … за да се избегнат такива загуби, каквито е понесъл „Вагнер“.
От гледна точка на Кремъл, групировки като „Поток“ представляват „значителен източник на гъвкавост“ за постигане на целите му по непрозрачен начин извън закона, коментира Аднан Ватансевер, старши преподавател и енергиен експерт по Русия в Кралския колеж в Лондон.
Според него това е и „много желан сценарий“ за руския президент Владимир Путин, който обича да насърчава конкуренцията между елитите, за да попречи на една група като „Вагнер“ да стане доминираща и да го предизвика.
„Газпром“ е централен играч в тази конкуренция за власт“, казва Ватансевер. „В Русия има една поговорка: „Който контролира „Газпром“, контролира страната“.