Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?
И след неговата смърт
боят им нима ще стихне?
Поплачи, мамо, война е… Военният конфликт, породен от агресията на Русия в Украйна, не спира. Тежко е, тъжно е, страшно е, защото се сее смърт. Но чия е тази война? Кой я иска? Защо я иска?
Стигна се до момент, в който руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация. Руското законодателство, касаещо военната служба, посочва, че по чисто възрастов признак на мобилизация подлежат редници и сержанти до 35 години, младши офицери до 50 години и старши офицери до 55 години.
Но на какво станахме свидетели. Хиляди мъже се отправят към Казахстан, защото това е втората по дължина сухопътна граница в света с Русия. Руснаците могат да влизат без паспорт или виза. На 3 октомври казахстанският вътрешен министър съобщи, че над 200 хил. руснаци са влезли в страната от 21 септември, а около 147 хил. са напуснали през същия период, въпреки че крайната им дестинация не е ясна.
Вътрешното министерство на Грузия, където руснаците също могат а влизат без виза, съобщи, че 68 887 руснаци са пристигнали от 21 до 29 септември, а 45 624 са си тръгнали. И за двете страни не е ясно колко от напусналите руснаци са се насочили към трети страни.
Какво показва това?
Че любовта и дългът към страната са едно, но животът на всеки човек си е НЕГОВ. И понеже си е НЕГОВ, всеки човек си преценява дали е готов да го даде на Путин.
Защо е така!
Едно учение на Русия по границата с Украйна прерасна във „военна операция“, която още продължава. Тази „военна операция“ се нуждае от още ХОРА. Явно военните методи не свършиха работа. И тук идва ключът към всичко, а може би и се дава отговор на бягството на руските мъже към други страни.
Въпросът за руснаците е: Това моята война в защита на родината ли е, или е войната на Путин, в която той ме иска да участвам? Респективно аз искам ли да умра за Путин?
Тази трактовка поставя огромен въпрос. Ако Русия бе нападната, мобилизацията щеше да е доброволна и повсеместна. За родину – да, за Сталину – да, за Путину – …
Защо темата за мобилизацията не е тема за коментар в Украйна. Там бе обявена такава още в началото на военните действия и мъжете зарязаха семейство, жена, деца и уют, за да бранят РОДИНАТА. Може и там да има избягали, но са по-малко.
В Русия „скриването“ от мобилизация е широкомащабно. Какво ще се случи, ще видим. Но е ясно, че руските мъже са пред дилема – дали да дадат живота си на Путин, или не.
А у нас как би било.
Ако ни нападнат, е ясно – ЗА БЪЛГАРИЯ. Но колко са готови да се бият по волята на Бойко, Киро, Румен и т.н.
Та такава е тази тема за размисъл.
Поплачи, мамо, война е…
…. Майко, само теб една
мойта скръб да кажа мога.
Знаеш как е през война,
колко са сълзите много.
Взреш се в нечии очи
и утеха в тях подириш,
ала скръб и там горчи
и сълзи, сълзи напират…
Може би е брат умрел,
може би любим е паднал,
може би един шрапнел
е отнел прекрасна младост.
––––––––––––
PS: Предполагам, че повечето от вас знаят стиховете на кой поет са. А онези, които не знаят, нека проверят, за да научат нещо.