Полша трябва да спре да напада партньорите си и да се откаже от манията си по миналото. Войната на Русия в Украйна е дала на Варшава важна мисия и исторически шанс да спре да бъде второстепенна държава в Европа, предаде БГНЕС.
Войната на Русия в Украйна предостави на Полша добри възможности, но тя трябва да се откаже от дългогодишната си враждебност.
Полша и Унгария, които са готови да стигнат докрай с Брюксел по отношение на върховенството на закона, трябва да вземат предвид един неочакван фактор, а именно въоръжения конфликт в Украйна. Инфлацията, увеличаването на публичните разходи и несигурността на финансовите пазари увеличават напрежението и ги принуждават да търсят изход от спора, който ги остави без достъп до крайно необходимите, но блокирани средства от фонда за възстановяване от пандемията.
За Полша проблемът надхвърля вътрешните финансови предизвикателства. Ако постигне споразумение с Брюксел относно върховенството на закона, ще бъде премахната основна пречка, която влияе отрицателно на положението ѝ в Европейския съюз. Руската агресия на прага на Полша оказа огромно влияние върху ролята на страната в Европа и Варшава получи нова мисия.
Като фронтова държава Полша се оказа в центъра на мащабните логистични, военни и хуманитарни усилия на Запада в Украйна. Сега, когато въздушното пространство е затворено за гражданска авиация, почти всички пътища и железопътни линии от Запада към Киев минават през Полша. От февруари насам повече от осем милиона украинци са преминали границата, а два милиона и половина от тях вече живеят в Полша. Следователно тя се е превърнала в „двунационална държава“, казва Пьотр Бурас, експерт в Европейския съвет за външна политика. Това е важно нововъведение за страна, известна с нежеланието си да приема имигранти.
В продължение на 20 години Варшава предупреждаваше европейските си партньори за руския реваншизъм и сега се оказа права. Полското ръководство отбелязва със задоволство, че Париж и Берлин понякога са наричали поляците истерици, но сега са заели своята позиция. „Дискусията започна с въпроса за доставките на каски за украинските въоръжени сили, а сега говорим за ЗРК „Пейтриът“, заяви високопоставен полски дипломат, визирайки неотдавнашното германско предложение за разполагане на тези модерни зенитно-ракетни системи в Полша.
Полското правителство иска да отиде още по-далеч. С намерението да увеличи военния си бюджет до три процента от БВП то започна амбициозна програма за закупуване на военно оборудване и оръжия от САЩ и Южна Корея. Високопоставен ръководител на НАТО наскоро заяви, че Алиансът трябва да се замисли върху перспективата Полша да изгради най-мощната армия в Европа.
От 1989 г. насам, когато Полша се освободи от съветско владичество, тя не е имала възможност да заеме полагащото ѝ се място в Европа. Трудният преход към пазарна икономика и функционираща демокрация накара Полша, подобно на други посткомунистически страни, да се чувства като второстепенна държава в ЕС, ръководен от Германия, Франция и Великобритания.
Сега моментът е подходящ за Полша да се възползва от него. Но тя може да се възползва от него, само ако действа в съответствие с правилата. Има два спора, които засенчват новопридобитата тежест и авторитет на Полша. Това са посегателството срещу върховенството на закона от страна на дясно правителство, ръководено от евроскептици, и непрестанното позорене на Германия от страна на озлобения 73-годишен демагог Ярослав Качински, който оглавява управляващата партия „Право и справедливост“.
Решението на първия проблем не изглежда далечно. Инфлацията в Полша достигна 17,4 % и вреди на правителството, което се нуждае от парите от Европейския фонд за възстановяване за социални нужди и отбрана, както и за да запази благодарността на избирателите на парламентарните избори през есента.
Приключването на кампанията срещу Германия ще бъде по-трудно. Качински я използва като предизборен инструмент, представяйки лидера на опозицията, бивш министър-председател и председател на Европейския съвет Доналд Туск за германски агент. Става дума за неотдавнашната престрелка, възникнала във връзка с предложението на Германия да предостави на Полша зенитно-ракетна система „Пейтриът“. Полското правителство приема предложението на Берлин, докато Качински го отхвърля, поставяйки под въпрос решимостта на германците да се борят с Русия. Той заяви, че Германия трябва да изпрати системите на Украйна, с което да злепостави нейното правителство. Берлин не отхвърли предложението си и полският президент Анджей Дуда благодари на германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер за него.
Дуда спаси положението по въпроса за „Пейтриът“, но не успя да направи нищо по другия спорен въпрос за репарациите от Втората световна война. Партията „Право и справедливост“ иска от Германия 1,3 трилиона евро, което е около една трета от нейния БВП. Подобна враждебност издава старо подозрение, което Полша е наследила от бурната си история. Варшава смята, че Германия винаги ще преговаря с Русия през главите на страните, които се намират между тях.
По-ранното снизхождение на Париж и Берлин към Владимир Путин опасно засили съмненията на Варшава в надеждността на Западна Европа. Но Полша има право да не вярва на руския президент. Но, както отбелязва един опитен наблюдател на полско-германските отношения, „да бъдеш прав не е достатъчно, трябва да бъдеш и успешен. А за да успеете, ви трябват партньори“. За да се превърне във важен играч в променящия се ЕС, Полша трябва да спре да напада партньорите си и да се откаже от манията си по миналото. /БГНЕС
Силвия Кауфман, „Файненшъл таймс“